Днес е Възнесение Господне, Спасовден! Честит празник!

Православната църква почита на този ден Възнесение Господне.
Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници – 40 дни след Великден. С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят открива небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.

В продължение на 40 дни след възкресението Си Господ се явявал на Своите ученици, беседвал с тях, и им изяснявал много неща за царството Божие.

А на 40 -ия ден от възкресението Си Спасителят възвел Своите ученици на Елионската планина, и тук им дал последното Си настъвление и благословение. И като ги благославял, Господ отстъпил от тях, и започнал да се възнася на небето. Полека – лека Той се отдаличавал от тях, докато един светъл облък Го закрил от очите им. Тогава им се явили два ангела в бели дрехи и казали:

– Мъже галилейци! Що стоите и гледате? Този Иисус, който сега се възнася пред вас на небето, пак ще дойде по същия начин, както Го виждате да възлиза сега на небето.

Учениците се поклонили и се върнали в Иерусалим с голяма радост. Тук те прекарвали заедно в молитва, и съгласно с обещанията на Господа чакали слизането на Светого Духа.

Според народния календар на Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:

Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…

Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще “сеят” своята роса над нивите, вече са дошли.

Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като “побратим” или “посестрима” на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.

Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на “оня свят”.

Следобеда на мегдана се събират всички и се играят “спасовските” хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.

Булките също тачат Спасовден!

Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар, a по стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната.
Връзката отразява разумния компромис на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделя подир първото пролетно пълнолуние. Лично Христос явно е държал на тази връзка щом е изчакал именно този ден за Възнесението Си в селенията Господни.

Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден. Кандидатите за контакт са били предимно отчаяно болни хора и непримирими бездеткини.
Те задължително потеглят с дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сврат глава под ценната дрога.
Бог е дарил цветето с две педи ръст, та хем, като си отдолу да се правиш, че си скрит, хем да те види лесно силата, която ще минe по поляната.

Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият възглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение ,че течността твърде условно наподобява роса. Тяхната теза намира подкрепа в том 30-сти на “Сборника с народни умотворения”, където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били само булки. Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на “пациентите ” факт, че “всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види”. Затова според него на обичая наблягали “най-паче бездеткините”. Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско.”О,чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете,тутакси заченва и става трудна” – пише той . Откъдето става ясно ,че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите . Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве- натри жените се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.

Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните дела, можел само да рече:

-Те ти, булка Спасовден!

А ответна нейна реплика не се предвиждала. Смятало се ,че простата жена няма как да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде призори печени кокошки с руйно вино на росна поляна.

Всеки ден отбелязваме най-важните православни и народни празници в секцията НА ТОЗИ ДЕН, също така може да ни последвате и във FACEBOOK, където освен тази рубрика ще намерите още много полезна и интересна информация!