Днес почитаме паметта на Св. Теодот, еп. Анкирски и Св. мчца Валерия
Св. Теодот е родом от Галатия. Имал е страноприемница в град Анкира и като боголюбив християнин, той с радост давал храна и подслон на бедните и гладните, ободрявал и спасявал затворниците, а телата на умрелите за Иисус мъченици откупвал и погребвал по християнски обичай.
По негово време жертва на гоненията срещу християните станали седем девици. Те много обичали Бог, затова били подложени на големи страдания, а за непокорството им езичниците ги хвърлили в езерото с привързани за шиите им огромни камъни и там светиците намерили мъченическата си смърт.
Телата им намерил Теодот, заедно със сродника си Полихрония, и тайно ги погребал по християнски обичай. Обезумял от случилото се, градския управител заповядал да хванат виновните, а телата на девиците изгорил за назидание на всички християни.
От страх, че ще бъде смъртно наказан, Полихроний издал Теодот. Изумен от предателството на своя събрат, светият човек сам се предал и пламенно защитил вярата Христова, което силно разгневило местните жреци и те поискали смъртта му.
Св. Теодот смело спорел с езичниците, изобличавайки техните заблуждения, и открито проповядвал Христа.
Като чул за това, наместникът Савин заповядал да задържат светия и да го измъчват, но Божият служител, узнал за тона, не дочакал изпратените, а сам се явил при наместника и му казал:
– Аз съм този, когото търсиш. Нито се скрих от тебе, нито съм доведен насила, но доброволно се явих, за да проповядвам Христа, моя Бог, истината, която не трябва да бъде скривана, и да изоблича нищожеството и безсилието на вашето нечестие. За безсилието ви не трябва да се говори много: вашите действия ясно показват, че сте по-страхливи и от жабите. Заради един християнин се смути целият град и войската, защото бесовете треперят и от един Христов раб и се стремят да го погубят, боейки се, че той, превъзмогнал мъченията, ще посрами тяхното безсилие, като победи слугите им, надяващи се на тях.
Наместникът не могъл да понесе такова изобличение и заповядал безпощадно да бият светеца с твърди жили, а той по време на дългите изтезания възклицавал с Давидовите слова:
– По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.
(Псал. 128, ст. 3. В рус. и бълг. прев.: “по гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.” Блаж. Теодорит обяснява: “Пророческото слово говори за бичовете и язвите, които са били причинени на победоносните мъченици от нечестивите”. Бел.ред.)
Когато слугите престанали да бият мъченика, наместникът казал:
– Виждаш ли каква полза донесоха дръзките ти думи?
Светецът отговорил:
– Ако душевните ти очи бяха отворени, бих ти показал каква полза ми е донесло това, което ти наричаш дързост. Но ти си сляп и не можеш да видиш очакващото ме блаженство. Обърни внимание поне на това, че като гледам с душата си към небесните блага, приготвени за мъчениците за Христа, не чувствам мъченията, защото моята душевна радост превъзмогва всички телесни страдания.
Савин казал:
– Напразно се гордееш, Теодоте, и заблуждаваш слушателите; няма да ме прелъстиш с думите си: ще те измъчвам дотогава, докато не признаеш господството на нашите богове.
Светецът отговорил:
– Измъчвай ме колкото искаш, употреби всичкото си изкуство – и узнай силата на Христовия воин. Ще видиш кой ще победи: мъченикът или мъчителите!
Наместникът казал:
– Нима не знаеш, че по заповед на царя мога да раздробя тялото ти и да те погубя напълно?
– Бог, на Когото служа, ме е направил по-могъщ от царете и по-силен от князете – затова говоря с теб като с роб и те смятам за по-нищожен и от пленник. С помощта на Бога, Който ме е научил да презирам всички блага на живота като сено, плява и смет, пренебрегвам всички мъчения. Не мисли, че ще ме смутиш с твоите горделиви заплахи. Ти се хвалиш, че имаш власт над тялото ми, но нали и разбойниците в пустините имат същата власт, когато нападат пътниците и ги измъчват. Ти смяташ себе си за могъщ, надявайки се на своя беззаконен меч, защото си заменил законната власт с тирания: ти освобождаваш от наказания прелюбодейците и убийците, а наказваш невинни и благочестиви хора.
След жестоки изтезания и 15 годишен затвор , свети Теодот умрял мъченически през 303 г.
Валерия празнува имен ден на 7 юни. На този ден християнството отбелязва деня на Св. мчца Валерия. Валерия е женска форма на мъжкото име Валери. Има латински произход, произлиза от valerius, родово име от valeo, което означава “силен/здрав”.
Ако статията ви е харесала ни последвайте във Facebook – Bulletin.bg
