10 любопитни факта за вълците
Вълците имат смесена репутация. Те са впечатляващи хищници и предизвикват уважение в някои култури, но в същото време атакуват хора, понякога фатално, и все още убиват домашни животни, пише “10-те най”.
България е от малкото европейски държави, в които вълчата популация е значителна. Научете повече за вълците в следващите редове.
1. Вълкът е бозайник от семейство Кучета. Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по–голям от този на кучето.
Предопашната жлеза от горната страна на опашката, близо до основата, която отсъства при кучетата, също ги отличава. Вълците и повечето едри кучета имат една и съща конфигурация на зъбите. Горната челюст има 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 предкътника и 4 кътника, а долната – 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 предкътника и 6 кътника.
Кучешките зъби са много по-важни при вълците, тъй като се използват за улавяне и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на зъбите при удар от по-едра плячка.
2. Вълците са високи около 66 – 80 см при рамото, а теглото им е около 25 – 80 кг, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Средното тегло за мъжките е 55 кг, а за женските 45 кг. Дължината на тялото е 1,0 – 1,5 m, от които 30 – 50 cm е опашката.
Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане – те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на гърба и краката. Лактите на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h. Вълците могат да изминават големи разстояния, а широките им лапи им позволяват да затъват по-малко в снега, отколкото тяхната плячка.
3. Козината им е съставена от два пласта, твърда защитна козина, предпазваща от водата и калта, и гъста и мека, за да поддържа топлината на тялото. Вълците сменят козината си два пъти в годината, през пролетта и през есента. Женските често имат по-гъста зимна козина, отколкото мъжките, и я запазват по-дълго през пролетта.
Козината на вълците обикновено няма някаква изразена шарка, с изключение на белег около очите. Оцветяването на вълците обикновено е от сиво до сиво-кафяво, но може да варира през целия спектър, характерен за кучетата – бяло, червено, кафяво и черно. То често наподобява цветовете на околната среда. Например, в регионите с продължителна снежна зима белите вълци са далеч по-често срещани. Със стареенето вълците придобиват сивкав нюанс на козината си.
4. Вълците са социални хищници и ловуват на глутници, организирани в стриктна обществена йерархия и водени от алфа мъжки и алфа женска. Размерът на глутницата може да се променя с времето и зависи от няколко фактора, включително жизнената среда, характера на отделните вълци и наличието на храна.
Глутниците включват от 2 до 20 вълка, като средните по размер се състоят от 6 или 7. Йерархията в глутницата е относително строга, от алфа животните на върха до омега вълците на дъното. Тя засяга всички дейности на глутницата, от това кой вълк се храни първи до това кои се допускат до размножаването.
Нови глутници се образуват, когато вълк напусне родната си глутница и си извоюва територия. Вълци, търсещи други вълци, с които да образуват глутница, могат да изминат много големи разстояния, докато намерят подходяща територия. Разпръснатите индивиди трябва да избягват териториите на други вълци, тъй като нашествениците в чужда територия са прогонвани или убивани.
5. Вълкът е хищник. Глутниците вълци ловуват всички едри растителноядни в своята територия, докато самотните вълци са по-склонни да се хранят и с по-дребни животни. Храненето на вълците включва едри бозайници, като елени, лосове, бизони и овцебикове. Те ловят също и бобри, зайцевидни, гризачи и други дребни животни. Вълкът се нуждае от 1,5 – 5 кг месо на ден, за да оцелее, но тъй като не винаги има възможност да се храни всеки ден, може да изяде до 15 кг наведнъж.
Toвa, ĸoeтo гo пpaви нaй-вpeдeн xищниĸ y нac, e вълчaтa жaждa дa yнищoжи пoвeчe живoтни, oтĸoлĸoтo caм можe дa изядe. Koгaтo нe мoжe дa xвaнe няĸoя пo-eдpa плячĸa, тoй лoви мишĸи, гyщepи, жaби и дopи нaceĸoми. Πo вpeмe нa тeжĸa зимa нe ce oтĸaзвa дaжe oт мъpшa, a пpeглaднeлитe вълци в тeжĸa зимa paзĸъcвaт няĸoй пo-cлaб cвoй cъбpaт.
При ловуване вceĸи вълĸ ce движи в лeĸ тpъc и cтъпвa тoчнo в cтъпĸитe нa вoдaчa. Taĸa oбpaзyвaнaтa пpaвa линия oт cтъпĸи cъздaвa впeчaтлeниe, чe e въpвял caмo eдин вълĸ. Щoм oтĸpият жepтвaтa cи, eдин oт тяx я пoдгoнвa настoйчивo и мълчeшĸaтa. Ocтaнaлитe вълци ce пpъcĸaт нaoĸoлo и чaĸaт жepтвaтa дa минe близo дo тяx. Aĸo тя имa ĸъcмeт дa избягa oт ycтaтa нa пъpвия пpecлeдвaч, пoчти нямa възмoжнocт дa cтopи тoвa oт cлeдвaщитe вълци. Πpeз тeжĸи зими вълчaтa глyтницa изминaвa дeнoнoщнo дeceтĸи ĸилoмeтpи в тъpceнe нa плячĸa. Tя издъpжa пo цялa ceдмицa бeз xpaнa, нo ĸoгaтo я нaмepи e нeнacитна.
6. Размерът на териториите на вълците зависи от това колко плячка има в тях. Територията им може да варира от само 30 кв. км до стотици кв. км, ако плячката е оскъдна. Обикновено вълците избират за леговище естествени убежища: хралупи под корените на паднали дървета, в ниши, по склоновете на оврази, в процепите на скали или други подобни места.
Понякога приспособяват дупки на бурсуци, мармоти, полярни лисици и други зверове, по-рядко рият дупки сами. Хищниците разполагат жилището си в глухи, недостъпни места, задължително близо до водоеми, като старателно го маскират и съблюдават всички възможни предпазни мерки при приближаването му, за да не покажат на враговете си къде е скрито потомството. За вълците е характерно, че никога не ловуват в близост до леговището си, а на разстояние 7-10 и повече километра – нещо, което допринася за още по-голямата сигурност на малките.
Вълците са много привързани към веднъж избраното семейно леговище и ловуват в рамките на познат и достатъчно обширен район. Ако не ги преследват, те упорито се задържат в любимата им местност. След като малките поотрастнат, животните престават да ползват постоянно леговище, а се настаняват за почивка на различни, но надеждни места. При това участъците на отделните семейства са изолирани едно от друго, никога не се допират и строго се охраняват от собствениците си. Вълците обозначават границите на заетата територия с помощта на знаци с урина или изпражнения на определени, лесно видими места – на отделни буци пръст, на храсти, около дървета, стълбове и т.н. Този “обонятелен телефон” служи като важно средство за взаимна информация на животните, предодвратява стълкновенията между собствениците на участъка и пришълците, а в размножителния период, способства за срещите на мъжките и женските.
7. Вълците са известни със своя отличителен вой. Много хора мислят, че вълкът вие силно по време на пълнолуние, защото по този начин иска да всее страх сред конкурентите си, а и сред хората в околните населени места. Това обаче изобщо не е така. Вълците не вият само когато има пълнолуние, а винаги, когато навън е нощ. Вълците вият, защото това е основният им начин на общуване, особено когато трябва да изпратят посланията си на по-големи разстояния. С помощта на воя вълците също така разказват на останалите – както от своята глутница, така и от другите – какви промени са настъпили в броя на членовете.
След години изследвания на различните начини на виене на вълците е установено, че те дори съобщават дали в глутницата са се родили малки. Когато вие, вълкът споделя със своята глутница дали наоколо има плячка, и евентуално вика глутницата на едно място. Докато вият, вълците вдигат муцуните си нагоре, за да може воят им да се разпространи на възможно по-голямо разстояние. Точно заради тази характерна стойка на горските хищници хората са решили, че вълците вият към Луната.
Понякога вие накуп цялата глутница. Това се случва, когато наближат нови претенденти за територията на глутницата. По този начин виещите вълци ги предупреждават, че ако прекрачат границите на територията им, ще последва смъртоносна атака. Воят се използва и за извикване на членове на глутницата на дадено място. Наблюдения на глутници подсказват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов. Това се повтаря при завръщането им по изгрев. Вълците вият по-често вечер и рано сутрин, особено през зимата и пролетта. В края на лятото малките вече са поотраснали и вият и при най-малкия стимул.
8. Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Чифтосването става веднъж годишно, между януари и април. Вълците обикновено са моногамни – алфа двойката се чифтосва само помежду си. В някои случаи един от алфа вълците се чифтосва с подчинен вълк и, ако партньорът му не успее да го предотврати, се раждат няколко котила.
Бременността продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си. Раждат се по 1 – 14 малки, средно 6 или 7. Те остават в бърлогата, в която са родени, докато станат на 8 – 10 седмици. Майката обикновено е сама с малките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеждането им. Малките консумират храна, повърната от възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.
Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките – на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1-4 години.
9. Обикновено вълците живеят от 6 до 9 години в диво състояние, като затворени достигат средно до 16 години. Рекордната продължителност на живота на вълк е около 20 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима.
Основните фактори за смъртността на възрастните вълци са ловът от хората, автомобилните катастрофи и нараняванията от ловувана плячка. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците, включително краста и бяс, като понякога предизвикват срив в популацията в даден район. Вълците се адаптират сравнително лесно към промени в числеността на плячката, така че масовият глад е необичаен. Могат да запазват популацията си под силен натиск, стига алфа двойката да не бъде убита.
10. В края на XIX век вълците в България са били с много по-висока численост от днес. Поради ниската численост, през 1985 година, видът бива включен в Червената книга на България. В началото на осемдесетте години на XX век популацията започва бавно да се стабилизира и постепенно наново да се разселва. Вълкът започва вторично да завладява райони, които е напуснал преди двадесетина години. В началото на 90-те години популацията наброява 700-800 индивида. Сега наброяват около 1200.
Необходимостта от съхранението и прецизното проучване на вълчата популация у нас, наложи създаването на Планът за действие за вълка в България. Той е изготвен въз основа изискванията на Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и на Закона за биологичното разнообразие. Според Директивата вълкът е приоритетен вид за общността и като такъв е означен с “*”. Включен е в „Растителни и животински видове от значение за общността, чието съхраняване изисква обявяването на специални защитни зони”, както и в “Растителни и животински видове от интерес за общността, чието вземане от дивата природа и експлоатация могат да бъдат предмет на мерки за управление”. В Закона за биологичното разнообразие, вълкът е включен в Приложение IV, в което са видовете под режим на опазване и регулирано ползване от природата.
Източник: 10te.bg
За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg
или просто разгледайте категорията ни ЛЮБОПИТНО
