27-годишна украинска журналистка е загинала след месеци на брутални мъчения в руски плен

През февруари на самотен горски път екипи на Червения кръст, облечени в защитни костюми, проверяват списъци с имената на 757 украински военни, чиито тленни останки са предадени от Русия за транспортиране обратно към Киев, пише The Guardian.

За всяко тяло, обвито в бял найлон, руснаците са посочили номер, име, местоположение, а понякога – и причина за смъртта. На последната страница, се чете загадъчен запис: NM SPAS 757. Буквите са съкращения, които означават „неидентифициран мъж“ и „сериозни увреждания на коронарните артерии“.

Седмици по-късно властите потвърждават – тези останки принадлежат на жена. Не на войник, а една от най-известните цивилни, задържани след началото на войната в Украйна.

Журналистката Виктория Рощина е заловена през лятото на 2023 г. близо до Запорожката атомна електроцентрала. Това е поредното ѝ служебно пътуване до окупираните територии.

This is Viktoria Roshchyna, Ukrainian journalist who was kidnapped by Russians and died while in Russian captivity. Russia returned her body without internal organs. The body showed signs of a postmortem dissection carried out in Russia and presented clear evidence of torture. pic.twitter.com/wZkrpkSAfW

— In Ukraine (@InUKRofficial) April 30, 2025

„Нямаше живот извън работата, нито приятели, нито партньор. За нея това беше мисия. Тя беше една от най-смелите журналистки, които съм срещала“, казва Севгил Мусаиева, главен редактор на „Українська правда“.

За да защити източниците си, Рощина използвала няколко телефона. Съобщенията ѝ се самоунищожавали, а статиите ѝ били писани във файлове, които също се изтривали автоматично. Самата тя на моменти изчезвала за седмици и после се появявала с готови репортажи.

През март 2022 г., докато отразявала събитията в окупирания Бердянск, тя за пръв път попадна в опасна ситуация. Заловена от войник и предадена на агенти от Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), Рощина е принудена да запише пропагандно видео и е освободена няколко дни по-късно след обществен натиск.

След завръщането ѝ у дома колеги я съветват да си почине и да започне терапия. Спомнят си, че била изключително слаба и психически крехка.

Но Рощина продължава да преминава фронтовата линия. Тя разкрива как работниците в Запорожката АЕЦ били подлагани на натиск. Също така разследва убийството на две 16-годишни момчета, осмелили се да се противопоставят на окупацията.

Според Мусаиева при последното си пътуване Рощина търсела местоположението на тайни затвори – мазета и индустриални сгради, където руските служби системно изтезавали цивилни. Тя съставяла списък с имената на отговорните агенти от ФСБ.

Мелитопол и изчезването на журналистката

На 25 юли 2023 г. Рощина напуска Украйна за последен път, като поради липса на безопасни маршрути използва обиколен път през Полша, Литва и Латвия. Според данни, получени в хода на разследването, тя е влязла в Русия през граничния пункт „Лудонка“ с паспорт на свое име. Посочената дестинация е град Мелитопол. Изминава 1600 км през Русия, за да влезе в окупираната част на Украйна няколко дни по-късно.

На 3 август баща ѝ Владимир Рощин алармира, след като установява, че тя е спряла да влиза в акаунтите си за съобщения.

Според информацията, с която той разполага, и свидетелствата на трима души, задържани с нея в прочутия затвор в руския крайбрежен град Таганрог, може да се възстанови следното:

– Рощина е наела апартамент в Енергодар, градът до АЕЦ. Платила за три нощувки и излязла без раницата си, за да търси тайните затвори.

– Пред свой съкилийник споделила, че смятала, че е била забелязана от дрон. След пристигането на патрулка, тя била отведена в полицейското управление – пететажна сграда с метални решетки на прозорците. След няколко дни е преместена в Мелитопол.

По време на окупацията в града има голяма концентрация на сили на ФСБ, както и временни центрове за задържане, в които се прави „филтриране“ на пленниците и тяхната класификация в зависимост от това за колко „ценни“ се смятат.

Тази информация съобщава служител на европейското разузнаване, запознат със ситуацията в окупираните територии.

– Рощина вероятно е била разглеждана като „специален случай“ заради събраната от нея информация.

Прокуратурата смята, че е била отведена в място, известно като „гаражите“. Според показанията на съкилийника ѝ Рощина по-късно е разказала как е била измъчвана там. Тялото ѝ било цялото в синини.

„По време на разпитите са ѝ прилагали електрошок. Била е намушквана няколко пъти – видях белезите – по ръката, по крака… Имаше пресен белег от пробождане с нож в предмишницата. Имаше около 3-сантиметрова рана на крака, и по-голяма – над петата”, разказва съкилийникът.

Към края на 2023 г. служител на ФСБ, когото свидетелят нарича Максим Мороз, е казал на Рощина, че ще бъде преместена в друг затвор. Било ѝ обещано, че там ще получи по-добро отношение.

Според свидетели тя е била транспортирана сама с джип до Таганрог. Там била задържана в следствен арест, известен като „Сизо 2“.

Таганрог и смъртта на Рощина

„Тя пристигна „напомпана“ с неидентифицирани лекарства/наркотици. Буквално започна да полудява“, каза втори задържан, пожелал анонимност.

В Таганрог условията са сред най-тежките в мрежата от руски затвори. Украинското разузнаване е документирало 15 смъртни случая по данни от освободени военнопленници. В помещенията за изтезания затворниците били подлагани на „уотърбординг“, електрошокове, побои.

Извън килиите били принуждавани да стоят в позиция, известна като „лебед“ – наведени напред със скръстени зад гърба ръце на нивото на гърдите. Храната била оскъдна – по четири и половина лъжици в порция. Това разказва задържан, който успява да оцелее.

Ефектът върху Рощина бил катастрофален. Тя спряла да се храни. „Говорехме ѝ, но тя беше изгубена в мислите си, в очите ѝ се четеше ужас“, разказва съкилийникът ѝ. Тежала 30 кг. Не можела да вдигне глава от възглавницата, изправяла се само с чужда помощ.

Военният Евгений Маркевич, освободен при размяна, казва: „Тя не обяви официално гладна стачка, просто спря да яде“.

Чувал гласа ѝ от съседната килия. Първо казвала, че пости, после – че не може да яде по здравословни причини. Краката ѝ се подули. Отказала лекарства за сърце.

През юни била изнесена на носилка. Прекарала няколко седмици в болница в Таганрог, охранявана от шестима въоръжени маскирани пазачи. В края на юли била върната в затвора – с абокат на ръката. Продължавала да отказва храна. Началникът на затвора питал съкилийничките ѝ какво обича да яде. Давали ѝ отделни храни – банани, сладки.

През април 2024 г. семейството ѝ получило първото потвърждение, че е жива – писмо от руското Министерство на отбраната. В него се казвало само, че е задържана и в момента се намира на територията на Руската федерация.

Колегите на Виктория започват да полагат дипломатически усилия. Изпратено е послание до Ватикана.

Папа Франциск успял да осъществи комуникация с Русия и поискал включването на журналистката в списъка за размяна на затворници. В крайна сметка до редактора ѝ стига новината, че ще бъде освободена.

В края на август на Рощина е позволено да се обади на родителите си. Украинските преговарящи им казали, че е обявила гладна стачка. В разговора със семейството си Рощина говорела на руски.

„Обещаха ми, че ще се върна през септември“, казала журналистката.

Баща ѝ я умолявал да се храни. Тогава тя се сбогувала: „Е, това е. Чао. Мамо, тате, обичам ви.“

На 13 септември, в слънчев есенен ден, 49 украинци били върнати от Русия. Сред тях – съкилийничката ѝ и още двама мъже. Рощина обаче липсвала.

На 8 септември тя била изведена от килията, готова за дългото пътуване към Украйна.

Анонимният свидетел разказва: „Помолихме едно момиче да ѝ помогне да слезе. След това дойде служител по сигурността и каза, че журналистката никога не е стигнала до размяната. И добави: „Вината е нейна“.

Няколко седмици по-късно баща ѝ получава писмо от заместник-началника на руската военна полиция. В него пише, че Рощина е починала на 19 септември.

Когато тялото ѝ най-накрая е върнато у дома, то се оказва в толкова лошо състояние, че визуалната идентификация е трудна. Въпреки това, на крака ѝ експертите откриват етикет с ръкописен надпис „В. В. Рощина“, а ДНК тестът показал съвпадение с този на родителите ѝ.

Баща ѝ отказва да приеме, че е мъртва. Настоява за допълнителни експертизи. Пише писма, включително до Таганрог, търсейки информация. Началникът на „Сизо“ Александър Щода два пъти отговаря, че Рощина „не е и никога не е била в базата данни“.

Виктория Рощина за своята работа

През ноември 2022 г. журналистката описва какво я мотивира. Получава награда за смелост от International Women’s Media Foundation. Отказва да спре работа, за да присъства на церемонията, но изпраща следното послание: „Останахме верни на мисията си да разказваме истината, противодействайки на руската пропаганда. За съжаление, много журналисти загинаха. Искам да им посветя тази награда. Те загинаха в борбата за истината, опитвайки се да документират руските престъпления. Благодаря им“.

Нова версия по делото „Дебора“: Защитата твърди, че извършителят е друг

За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg