Техеран настоява да запази контрола над Ормузкия проток след края на нов кръг преговори със САЩ

преди 4 часа

Иран, Ормузкия проток, преговори, САЩ, мир, Близък изток

Техеран отново заяви, че възнамерява да запази контрола върху Ормузкия проток, докато приключи кръгът от преговори с американската страна, започнал през уикенда в Швейцария с цел намиране на решение за войната в Близкия изток.

Разговорите поставиха „много солидна основа за постигането на успешно окончателно споразумение“, каза вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс. Малко след това Вашингтон обяви двумесечно спиране на санкциите върху иранския петрол.

Американският представител и иранският преговарящ Мохамад Багер Галибаф напуснаха на 22 юни хотелския комплекс „Бюргенщок“ в швейцарските Алпи след 18-часов преговорен маратон, оставяйки на дипломати задачата да продължат техническите дискусии на място.

Те също приключиха, а преговорите ще продължат по-късно в рамките на работни групи, съобщи иранското външно министерство пред официалната агенция ИРНА.

След проведените разговори, които са продължение на преговорите от неделя, 21 юни, е било решено да бъдат създадени четири работни групи – по въпросите за премахването на санкциите, ядрената програма, възстановяването и икономическото развитие на Иран, както и група за проследяване на изпълнението на договореностите.

Междувременно Галибаф подчерта, че условията в Ормузкия проток няма да се върнат към тези отпреди войната и че плавателният път ще остане „под управление“ на Иран, предаде ИРНА.

Преди началото на войната срещу Иран, започната от САЩ и Израел на 28 февруари, преминаването през Ормузкия проток – през който обикновено преминават около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ – беше свободно от какъвто и да е контрол.

„Управлението на Ормузкия проток никога повече няма да бъде такова, каквото беше преди войната. Иран ще управлява протока.“, заяви Галибаф.

Иран съобщи още, че е постигнал в Швейцария споразумение със САЩ за „незабавното“ освобождаване на 12 милиарда долара замразени ирански активи.

Средствата ще бъдат разблокирани на два транша по 6 милиарда долара, уточни заместник-министърът на външните работи Казем Гарибабади, който ръководи иранската делегация по техническите преговори.

Джей Ди Ванс подчерта, че Съединените щати ще гарантират, че евентуално освободените ирански активи „няма да бъдат използвани за финансиране на тероризъм“.

Преговорният процес, започнал през уикенда в Швейцария, засили надеждите за трайно уреждане на конфликта и доведе до спад на цената на петрола сорт „Брент“ от Северно море под 78 долара за барел, далеч от над 126 долара по време на най-напрегнатия период на войната.

В преговорите посредническа роля играят Пакистан и Катар. Очаква се те да завършат с изготвянето на окончателен документ в срок от 60 дни с възможност за удължаване.

В този контекст иранският президент Масуд Пезешкиан трябва да направи държавно посещение в Исламабад днес, съобщи пакистанската дипломация.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио пък се очаква да посети от днес до четвъртък (25 юни) Обединените арабски емирства, Бахрейн и Кувейт, посочиха от американското външно министерство.

Иранската преговорна делегация, водена от Галибаф, междувременно отпътува за Оман, където ще обсъжда конкретно управлението на Ормузкия проток.

Под натиска да сложи край на конфликт, който се отразява негативно на покупателната способност на американските граждани, Вашингтон предприе редица жестове към Техеран.

Що се отнася до петрола – основния източник на приходи за Ислямската република – американското министерство на финансите уточни, че „всички сделки“, свързани с добива, продажбата и транспортирането на ирански въглеводороди, са разрешени до 21 август.

По думите на Ванс Техеран е приел отново да допусне инспектори на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), макар че Иран не е потвърдил тази информация.

Инспекциите, въведени с ядреното споразумение от 2015 г., от което Доналд Тръмп изтегли САЩ през 2018 г., бяха прекратени от Иран след израелско-американските бомбардировки срещу негови ядрени обекти през юни 2025 г.

Оттогава инспекторите на МААЕ не са получили достъп до засегнатите съоръжения, което поражда съмнения относно състоянието на запасите от високообогатен уран на Ислямската република – един от основните спорни въпроси между Техеран и Вашингтон.

Иран неизменно отрича да се стреми към придобиване на ядрено оръжие, като същевременно твърдо защитава правото си да развива пълноценна гражданска ядрена програма.

На ливанския фронт, който Техеран настоя да бъде включен в преговорите, предстои създаването на „клетка за управление на конфликта“, чиято задача ще бъде прекратяването на боевете между Израел и подкрепяното от Иран движение Хизбула, въвлякло Ливан във войната в началото на март.

Ливанският президент Жозеф Аун съобщи, че е получил телефонно обаждане от Джей Ди Ванс относно „укрепването на примирието в Ливан, спирането на израелската военна ескалация и необходимите мерки в тази насока“.

Военната операция в Ливан, която според Израел цели да предотврати нападения на Хизбула, е причинила над 4100 жертви и е довела до разселването на повече от един милион души, сочат данни на властите.

Иранският външен министър Абас Арагчи определи спазването на примирието като „първия реален тест“ за устойчивостта на американско-иранския протокол за разбирателство.