Българите работят най-кратко в ЕС след румънците

преди един час

Българите работят едни от най-кратките периоди в ЕС: трудовият живот у нас е с близо 3 години под европейския среден.

България остава сред страните от Европейския съюз с най-кратка очаквана продължителност на трудовия живот. Средният българин се очаква да бъде активен на пазара на труда 34,6 години – почти три години по-малко от средното равнище за ЕС. По този показател страната ни е изпреварена единствено от Румъния сред държавите членки.

Очакваната продължителност на трудовия живот в Европейския съюз достига 37,5 години през 2025 г., като показателят отчита броя години, които човек на 15-годишна възраст се очаква да прекара в активност на пазара на труда – като зает или търсещ работа. Данните на Евростат показват значителни различия между отделните държави, като разликата между най-високите и най-ниските стойности надхвърля 11 години.

Най-дълъг очакван трудов живот е отчетен в Нидерландия – 44 години, следвана от Швеция с 43,4 години, Дания с 42,6 години и Естония с 41,5 години. На обратния полюс са предимно държави от Южна и Източна Европа, където хората остават по-кратко време активни на пазара на труда. Най-ниски стойности са регистрирани в Румъния – 32,7 години, Италия – 33 години, България – 34,6 години, Хърватия – 35,1 години и Гърция – 35,3 години.

Така България изостава с 2,9 години спрямо средното за ЕС и с почти десетилетие спрямо европейския лидер Нидерландия. Разликата показва не само различията в пенсионните модели, но и по-широки структурни особености на пазарите на труда – участието на населението в активна възраст, заетостта сред младите и възрастните хора, продължителността на образованието и икономическата динамика.

В регионален план България се намира между Румъния и останалите балкански държави от ЕС. Румънците имат най-кратък очакван трудов живот в Съюза – 32,7 години, което е с 1,9 години по-малко от България. В същото време Хърватия и Гърция се представят по-добре, макар и също да остават под средното европейско равнище. В Хърватия очакваният трудов живот е 35,1 години, а в Гърция – 35,3 години. Това означава, че България изостава съответно с половин година спрямо Хърватия и със 7 месеца спрямо Гърция.

Особено тревожна е картината при българските мъже. През 2025 г. те имат най-краткия очакван трудов живот в целия Европейски съюз – 35,9 години. След България се нареждат Румъния с 36 години и Хърватия с 36,3 години. За сравнение, мъжете в Нидерландия се очаква да бъдат активни на пазара на труда 45,9 години, а тези в Дания и Швеция – по 44,5 години. Разликата между България и водещите държави достига около 10 години.

При жените България също остава сред страните с най-кратък трудов живот. Българките се очаква да работят средно 33,3 години. По-ниски стойности са отчетени единствено в Италия – 28,4 години, Румъния – 29,1 години и Гърция – 31,8 години. В същото време жените в Швеция имат очакван трудов живот от 42,3 години, в Нидерландия – 41,9 години, а в Естония – 41,8 години.

Данните показват, че през последното десетилетие в целия ЕС има тенденция към увеличаване на годините, прекарани в трудова активност. Средната продължителност на трудовия живот в Съюза нараства от 35,2 години през 2016 г. до 37,5 години през 2025 г., въпреки временния спад през 2020 г., свързан с пандемията от COVID-19.

Успоредно с това намалява и разликата между мъжете и жените. През 2016 г. мъжете в ЕС са имали очакван трудов живот от 37,6 години, а жените – 32,6 години, което е разлика от 5 години. През 2025 г. разликата вече е 4,1 години – 39,5 години при мъжете и 35,4 години при жените.

В България разликата между половете е по-малка от средната за ЕС. Българските мъже имат очакван трудов живот от 35,9 години, а жените – 33,3 години, което означава разлика от 2,6 години. За сравнение, най-голямо разминаване между мъжете и жените се наблюдава в Италия – 8,9 години, Румъния – 6,9 години и Гърция – 6,7 години.

Макар че България също отчита увеличение на очакваната продължителност на трудовия живот спрямо 2016 г., темпът на промяна остава по-слаб в сравнение с някои други държави от ЕС. Най-сериозен напредък за последното десетилетие има в Малта, където увеличението достига 4,9 години, както и в Унгария и Ирландия с по 4,2 години. В Нидерландия ръстът е 4,1 години.

Данните показват, че България постепенно увеличава времето, което хората прекарват в трудова активност, но остава в долната част на европейската класация. Страната е в по-добра позиция от Румъния, но продължава да изостава спрямо други балкански държави като Гърция и Хърватия. Най-същественият проблем остава ниската активност на българските мъже, които са на последно място в ЕС по очакван брой години на пазара на труда.

На фона на Европа разликата е ясно очертана – докато в Северна Европа хората остават активни повече от 40 години, в България този период е около 34–35 години. Това превръща продължителността на трудовия живот не само в статистически показател, а в отражение на по-дълбоки икономически и демографски процеси, свързани със заетостта, доходите и устойчивостта на пазара на труда.