Как най-смразяващите кръвта мафиотски босове в историята получиха прякорите си (Втора част)

юни 27, 2020

От „Франк Кадилака“ до „Тик ток“ – прякорите на мафиотските босове разкриват някои от най-откачените черти на характера им и най-уникалните истории от подземния свят.

За да видите първата част от нашата класация, кликнете ТУК.

Албърт Таненбаум – „Тик Ток“

Прякорът на наемния убиец Албърт Таненбаум няма нищо общо с така популярната днес социална мрежа „Тик Ток“. Прякорът му идва от факта, че той непрестанно говорел – за всичко и всички. Нюйоркският гангстер Джейкъб Шапиро му дава прозвището, защото Таненбаум непрекъснато му напомнял за тиктакането на часовник.

Елсуърт Реймънд Джонсън – „Цицината“

Джонсън получава прякора си заради подутина на тила си, получена по рождение, която приличала на цицина. През 1951 г. той е осъден в Ню Йорк заради продажба на хероин и умира от инфаркт през 1968 г.

Франк Костело – „Министър-председателят“

Костело получава прозвището си заради положението си на уважаван човек, което си изгражда в подземния свят. Той не само е част от една от най-кръвопролитните мафиотски войни през 1933 г., но и оцелява след опит за убийство и успешно се пенсионира преди американският Сенат да го осъди.

Именно той става вдъхновение за класическия мафиотски филм „Кръстникът“.

Винсент Джиганте – „Брадичката“

„Брадичката“ е бивш боксьор, който получава прозвището си заради еластичността си на ринга.

Винсент Джиганте не успява да убие Франк Костело, но го изплашва достатъчно, за да се пенсионира. Той е осъден за опит за убийство и рекет през 1997 г. Умира 8 години по-късно във федерален затвор и е погребан тайно в Ню Йорк.

Наследниците му все още получават по 2 млн. долара годишно от законния му бизнес.

Салваторе Маранзано – „Малкият Цезар“

Маранзано е толкова обсебен от историята на Древен Рим и самия Юлий Цезар, че приятелите му му лепват този прякор заради раздразнението си от него.

Малкият Цезар става „босът на всички босове“ преди Чарлз Лучано „Лъки“ да го убие от страх за живота си. Лучано се оказва прав, че е действал първи, защото по-късно става ясно, че Маранзано вече имал план за покушение срещу него.

Чарлз Лучано – „Лъки“ (англ. „късметлията“, бел. ред.)

Чарлз Лучано е роден в Италия. Гангстерът действал главно в САЩ и му е даден прякорът „Лъки“ след като той оцелява от свиреп побой, при който гърлото му е премазано. Това се случва през 1923 г., когато той отказва да работи за друг бос.

Според други прякорът му идва от късмета, който имал по време на хазартни игри или просто заради грешно изричане на фамилията му.

Той се превръща в най-големия мафиот на САЩ, когато Салваторе Маранзано умира. Лъки умира на международното летище в Неапол през 1962 г. от сърдечен удар.

Джеймс Бълджър – „Белия“

Джеймс Бълджър е едновременно босът на мафията в Бостън и информатор на ФБР. Той получил прякора си от полицаи заради русата му, почти бяла коса.

Белия мразел собствения си прякор и предпочитал да го наричат „Ботушите“ заради навика му да носи каубойски ботуши.

През 50-те години, докато е в затвора, става обект на експерименти върху хора, проведени от ЦРУ с ЛСД. През 2018 г. той е пребит до смърт.

Арнолд Ротстийн – „Мозъка“

Ротстийн е най-големят в еврейската мафия в началото на миналия век. Той се занимава с хазарт, рекет и за него се предполага, че е уредил Световното по бейзбол през 1919 г. Той е ментор на Лъки Лучано, Майер Лански и Франк Костело.

Той е човекът, който транформира мафията от примитивни сделки до добре смазана подземна машина. Затова не е чудно, че му е избран именно такъв прякор. Смята се, че състоянието му е било около 50 млн. долара. Той е убит на 46-годишна възраст след като отказва да плати 320 хил. долара, които изгубил по време на игра на покер.

Ръсел Бъфалино – „Тихият дон“

Бъфалино получил прякора си заради начина, по който взема решения – тихо и с възможно най-малко фанфари. Негов портрет е представен във филма на Мартин Скорсезе „Ирландецът“.

Роден в Сицилия, той се мести в САЩ и от дребен престъпник се издига в йерархията до самата върхушка на мафията в Ню Йорк. Той е арестуван през 1977 г., но остава глава на мафиотската си фамилия до 90-тата си година. Умира в старчески дом през 1994 г.

Томи Лучес – „Трите пръста Браун“

Лучес е един от основателите на американската италианска мафия. Той управлява петте най-големи фамилии в Ню Йорк в началото на миналия век.

Прякорът му е лепнат от полицаи по време на негов арест през 1920 г. заради ръката му, която е пострадала при трудов инцидент. След него се наложило да бъдат ампутирани два пръста от едната му ръка. Затова полицаите му лепват прозвището „Трите пръста Браун“.

Той умира през 1967 г. от мозъчен тумор.

Джон Готи – „Тефлоновия дон“

Джон Готи получава прякора си след като три дела с висок обществен интерес през 80-те години на миналия век не успяват да го признаят за виновен за престъпленията му, свързани с мафията. Точно обратното – в САЩ започват масови демонстрации в негова подкрепа, които повдигат въпроса за американско-италианската дискриминация.

За негово съжаление се оказва, че Тефлоновия дон не е съвсем непроницаем. През 1992 г. той е осъден по множество обвинения, включително за убийството на петима души, и осъден на доживотен затвор.

Готи умира през 2002 г. от рак на хранопровода на 61-годишна възраст.

Ричард Куклински – „Ледения“

Куклински е един от най-легендарните наемни убийци в историята. Осъден е на доживотен затвор през 1998 г. за убийството на четирима души. През 2003 г. олучава още една 30-годишна присъда след като признава за убийството на полицай.

Получава прякора си, заради практиката си да забразява своите жертви и така да обърква разследващите за датата на смъртта им.

Умира през 2006 г. зад решетките от сърдечен удар.

Джовани Бруска – „Прасето“

Бруска убива разследващия антимафиот Джовани Фалконе, с когото работи Босът на двата свята Бушета. Косматият, неподдържан Бруска печели прякора си „Прасето“ заради отблъскващия си външен вид.