Случаите на заразени учители, ученици и персонал в училищата се увеличават. Това съобщи по време на брифинг пред медиите служебният министър на образованието Николай Денков. Все пак карантинирание са под 1%, но МОН има готовност за въвеждане на допълнителни мерки в учебните заведения.
„Има плавно нарастване на случаите на COVID-19, което все още не е тревожно. Но трябва да внимаваме – ако има рязко нарастване, да реагираме максимално бързо. Тогава ще се прибягва до по-строги мерки – затваряне на паралелки, училища и каквото се наложи. Знаете, че ситуацията в страната е тревожна. Има възможност за пренасяне на вируса от и към училищата, чрез учителите и чрез децата“, каза Денков.
Най-много са карантинираните ученици във Велико Търново. 0,44% от всички ученици в страната са под карантина, както и 0.71% от учителите. Ваксинираните педагози са около 32%, а учениците – малко над 2%, каза още просветният министър.
„Най-труден ще бъде периодът към средата на октомври и се подготвяме за този момент“, допълни той.
На пресконференцията министър Денков очерта основните приоритети, за които ще работи през следващите месеци. Основният сред тях е гарантиране на максимално дълго присъствено обучение.
„Успешното начало на учебната година с присъствено обучение трябва да бъде продължено, като се вземат всички мерки за минимизиране на риска от епидемична вълна и с грижа за здравето на учениците и учителите“, обяви министър Николай Денков.
Този първи приоритет на МОН в новия мандат ще бъде основна отговорност на заместник-министър Мария Гайдарова, която остава на позицията си от предишните четири месеца.
През изминалия период МОН изготви подробен анализ на ефекта от обучението от разстояние в електронна среда и подготви всичко необходимо, за да осигури максимално продължителни присъствени и безопасни за здравето занятия. Насоките за работа на образователната система в епидемична обстановка са ясно разписани и вече се спазват.
„Интегрирането на информационните системи на МОН и Министерството на здравеопазването осигурява всекидневен достъп до актуални анонимни данни за броя карантинирани учители и ученици, което позволява да се взимат гъвкави решения за присъствено или онлайн обучение на ниво училище и детска градина. Статистическата информация за броя ваксинирани и преболедували преподаватели и ученици пък дава възможност за по-дългосрочна оценка на риска от разпространение на заразата в образователните институции“, обясни министър Денков.
Той припомни и сериозната подготовка за активирането на междуинституционалния Механизъм за взаимодействие по обхват, включване и предотвратяване на отпадането от образователната система, който тази година започна да действа още от 16 септември.
В следващите няколко месеца трябва да започне подготовка за изпълнението на новите европейски програми и проекти за образование и наука. Само в Националния план за възстановяване и устойчивост и в програма „Образование“ са предвидени общо повече от 3,3 млрд. лв. за двете сфери. За да бъдат използвани тези пари ефективно, има много предварителна работа – разработване на насоки за кандидатстване, документи, оценителни процедури и т.н.
Необходима е също разяснителна кампания сред потенциалните бенефициенти – средните и висшите училища, научните организации.
„Това ще изисква месеци работа. Ние ще я започнем, а следващото редовно правителство ще я завърши най-вероятно през пролетта на следващата година“, каза министърът.
Дейностите по този изключително важен приоритет на МОН ще се управляват от нов заместник-министър. Това е Ваня Стойнева – безспорен експерт по европейски фондове и програми с три мандата като служебен заместник-министър по тези въпроси зад гърба си. В изпълнението на този приоритет ще участват активно също досегашният заместник-министър за висше образование проф. Генка Петрова и новият заместник-министър за наука чл.-кор. проф. Константин Хаджииванов, който идва от БАН.
Служебният екип в МОН ще започне също подготовка на бюджета за образование и наука за 2022 г. и на актуализираната бюджетна рамка в тези сфери за следващите три години.
Министър Денков отбеляза още три важни резултата от работата на екипа в предишния служебен мандат в МОН. Това са приетата Национална карта на висшето образование в България, подготвените промени в Закона за висшето образование за съвместно обучение на студенти и въвеждането на статута на проектните докторанти, а така също разработването на методика за определяне на статут на изследователски университети.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от България кликнете ТУК
