10 дни в лечебницата на природата – утре започва житният режим на Петър Дънов
10 дни в лечебницата на природата – така големият българин, философ, мистик и лечител Петър Дънов е наричал житния режим, който започва в началото на февруари, при пълнолуние и продължава 10 дни. През тези дни човек се храни само с неварено жито, ябълки, орехи и мед. Режимът е добре известен и много българи го спазват, но нека все пак да припомним:
Необходими са ви: килограм жито, 30 ябълки, бурканче мед, 90 ореха и няколко лимона. Разпределяте житото – по 100 г на ден, орехите – по 9, ябълките – по три. Предната вечер накисвате житото в термос с топла вода. Добре е да е изворна или преварена, а житото да е с биологичен произход или лимец. Сутринта изпивате водата, а житото, орехите и ябълките разпределяте на три порции. Подслаждате порциите с една лъжица мед и овкусявате с малко лимон. През целия ден можете да пиете чай от билки.
След десетия ден внимателно се захранвате с така наречената ангелска супа, която се прави от сварени картофи, магданоз и лимон. Постепенно се включват зеленчуци и плодове, а обичайната ви храна може да се появи на масата едва след петия ден.
Независимо по какви причини започвате житната диета, тя е полезна и за тялото и за душата. Ето няколко цитата от лекциите на Петър Дънов през неговите ученици, свързани с житния пост:
“През зимата, когато нямаме достатъчно пресни плодове и зеленчуци, в организма се натрупват известни мазнини, утайки и отрови, от които е хубаво да се очистим, за да можем да се ползваме пълноценно от пролетните възрастващи слънчеви енергии. Това пречистване става най-добре с житния режим. Добре е човек да започне пост или житен режим, когато се намира в най-тягостно състояние на душата и духа или има най-големи противоречия и страдания. Житният режим може да се прави и за постигане на някои добродетели: смирение, кротост, въздържание, милосърдие, благост, търпение и др.“
„Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.“
„Важно е да се дъвче много добре, да се яде с любов, благодарност и разположение. Хората направо се осакатяват, като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат.”
