Съдебната власт, глупако!

Автор: Димитър Петров

Върховният касационен съд излезе с решение, което изключва възможността за юридическа смяна на пола – тоест, на територията на Република България е невъзможно дадено лице да удостовери с документи, че полът му е различен от рождения. Решението бе подкрепено от 28 магистрати, докато 21 техни колеги са се подписали с особено мнение. И докато едни хора се радваха (или поне си отдъхнаха с облекчение), а други се ядосваха, моята първа реакция бе да потърся какви юридически аргументи са изтъкнали тези 21 члена на ВКС.

Основна задача на правото е да бъде адекватно на реалността, в която се прилага, или юридическото положение да следва фактическото. И при положение, че такова явление като „фактическа смяна на пола“ не съществува, за чий е нужно да има юридическа?
Фактите са, че не само у нас, а и никъде по света, никой досега не е успял да си смени биологичния пол, въпреки всички усилия в тази насока под формата на хирургически интервенции, хормонална терапия, психологически сеанси и Бог знае още какво… Мнозина са се осакатили (физически и психически), и макар убедено да вярват че са си сменили пола (а някои от тях и да изискват останалия свят да се обръща към тях с „новия“ им пол), това със смяната на пола си остава една фикция. И всеки, който вярва в противното, е завършен дебил. Без изключения и без извинения. А правото потвърждава фактите, не убежденията, нали така?

Затова, не особено изненадващо, се оказа, че въпросните юридически аргументи се свеждат до… практиките на Европейския съд за правата на човека, които узаконяват юридическата смяна на пола. Тези практики пък стъпвали върху Европейската конвенция за правата на човека. Която била ратифицирана и от България през 1992 година, без обаче да взема връх над националното ни законодателство.

Първата червена лампичка светва от факта, че двама от всеки петима членове на един от най-висшите органи в нашата съдебна система на практика подкрепя едно безумие. Кога ерозира така здравият разум, какво по дяволите става тука, бе?

И това не е всичко. Решението на ВКС, ако и да удържа нормалността, дава възможност на всякакви хора да съдят България в ЕСПЧ. Далеч не само такива, дето са се събудили с мисълта, че трябва да си „сменят пола“, а и всякакви, които са изкушени да спечелят едни „лесни пари“ на гърба на държавата и обществото. Може да се прогнозира, че следващата стъпка на недоволните от отсъждането на ВКС би била натиск в стил „хайде да си променим законодателството (Конституцията, включително), за да не ни скъсват от дела в ЕСПЧ“. И в крайна сметка битката от юридическа се превръща тотално в политическа (не, че и досега не беше такава).

Фактите и аргументите престават да имат значение. Единственото, което има значение, е кой контролира съдебната система. Дали в нея преобладават нормални, почтени хора, милеещи за България и българите, или е превзета от сбърканяци, лобисти, грантово зависими НПО-негодници и въобще всякакви хора, които нямат скрупули да отворят „кутията на Пандора“ – било заради собственото си его, било заради зле прикрити като политически убеждения психични отклонения, било заради папагалско имитиране на идващото „от Запад“, или за да оправдаят мръсните пари на чужди фондации (с които се налага чужд дневен ред). Защото същите, които вчера се опитваха да заобиколят решението на Конституционния съд по отношение на Истанбулската конвенция, а днес излизат на протест срещу „трансфобското решение на ВКС“, утре може да пробват да декриминализират педофилията, например.

Затова продължавам да не разбирам защо „тихото мнозинство“ и неговото политическо представителство подценяват съдебната власт и продължават да фаворизират законодателната и изпълнителната. Вместо да вземат пример от Доналд Тръмп, който отдавна е осъзнал огромното значение на съдебната власт. И полагаше целенасочени усилия за овладяването ѝ. Които доведоха до успех – анулирането на казуса „Роу срещу Уейд“ (за абортите), макар и след края на президентския му мандат.

Така че, положението е „съдебната власт, глупако“…