Иновация на български лекар в диагностиката на рак на млечната жлеза
Изобретение на образния диагностик д-р Йордан Спирдонов помага на много българки за по-точното диагностициране на рака на млечната жлеза. В интервю за БГНЕС той разказва за иновацията.
Д-р Спирдонов е лекар на 2021 г. в категория „иновации“. С него разговаряме за най-новите техники при образната диагностика, включително и за изобретената от него приставка за скенер за по-прецизно определяне на стадия при рак на млечната жлеза, за да може броят на излекуваните дами да расте с всяка изминала година.
Докторът обясни как се е зародила идеята за приставката. „В процеса на работа възниква проблемът как да бъде диагностицирана възрастна жена, която не може да влезе в ядреномагнитния резонанс. Направеният скенер по гръб ни показа, че тази формация е залепнала за гръдната стена, но нямаше как да кажем с точност дали е захваната за нея. В кабинета имаше възглавница, сложихме я под корема на пациентката, така че гърдите да увиснат свободно надолу. Извършеният в тази позиция скенер показа, че туморът се е отлепил макар и на 5,7 мм. от гръдната стена, тоест с радост установихме, че този тумор може да бъде опериран“, заяви д-р Спирдонов. В тази връзка, лекарят обясни, че за съжаление всеки десети пациент не може да бъде изследван в ядреномагнитния резонанс поради размера на гърдите, размер и особености на гръден кош, наличие на импланти, пейсмейкъри и др.
„Шеговито мога да кажа, че българката има голям бюст и когато легне на скенера, гърдите минават встрани понякога до 105 градуса. В тази позиция не можем да кажем точно в кой квадрант се намира туморната формация, дали е залепнала за гръдната стена, на какво разстояние е от кожата и зърното. Тези репери са много важни за стадирането. Ето затова изработих такава приставка и я раздадох на всички онкологични центрове в страната, за да могат да я използват в практиката си“, обясни още д-р Спирдонов. „В нашата клиника по образна диагностика на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ приставката се използва ежедневно. Много жени биват сканирани по корем, за да могат да се виждат постоперативните промени, затова ние отдавна сме се убедили в ефикасността на тази приставка“.
Специалистът обясни, че за европейската жена препоръките са между 20 и 40-годишна възраст да посещава ежегодно образен диагностик за извършване на ехография на млечните жлези. „Важно е да се знае, че отделна специалност мамология няма, право да разчитат мамографски образи имат само и единствено лекарите с призната специалност образна диагностика. На жените до 40-годишнина възраст, мамография се прави по изключение. Над тази възраст, дамите трябва да правят мамография на всеки две години и веднъж годишно ехография“, каза медикът.
Той подчерта, че е добре представителките на нежния пол да обръщат внимание на храненето, на начина си на живот и дори сами да се преглеждат ежемесечно, като уточни: „Препоръчително е да се избягват пилешко, млечни продукти, особено прясно мляко, по-голямата употреба на алкохол, цигари, на мазнини, хормоналните контрацептиви, фитохормоните, които значително повишават риска от рак на гърдата. Освен това, ежемесечно, след привършване на менструалния период, всяка дама да се самопреглежда първо в легнала позиция, след което да го прави права пред огледалото. В тези две позиции самопреглеждането допринася в по-голяма степен да намерите разлика и да дойдете по-навреме“, поясни лекарят.
Д-р Спирдонов подобрява техниката на тънкоиглената аспирационна биопсии, с което премахва необходимостта от повторна биопсия. На въпроса как се е зародила идеята за това нововъведение и с какво тази техника на биопсия е по-добра, той заяви следното: „При две от дамите материалът, който взех за биопсия, не бе достатъчен. Тогава се прибрах вкъщи, използвах картоф, морков и черен дроб. Започнах да правя същите движения и установих, че когато при специфични ротационни движения на иглата, материалът, който се взема е повече. На следващата пациентка направих биопсията по този начин и видях, че видимо материалът е повече. От тогава не се е случвало да се налага да повтарям биопсия. Направихме експеримент с колегите и установихме, че с моя начин на биопсия взимаме с до 450 % повече от стандартната такава биопсия. Така при 10 пациенти съм успял да взема калцификати, а колегите, които се занимават с това знаят, че е почти невъзможно“, обясни лекарят. „За разлика от стандартната методика, при която , извършвайки биопсията, се минава не само през зоната на интерес, но и през околните тъкани, при новата техника, материал се взема само от мишената. В заключение, мога да кажа, че успяхме да подобрим старата техника на тънкоиглена аспирационна биопсия и да повишим до 97% съвпадението с окончателния хистологичен резултат“, допълни още д-р Йордан Спирдонов
За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg
или просто разгледайте категорията ни ЛЮБОПИТНО
