България е с най-голямата сива икономика в Европа

февруари 28, 2023

Сивата икономика в България е най-голямата в Европа. Това показва проучване на Департамента за икономически и научни политики и политики за качество на живот по искане на комисия от Европейския парламент. Сивата икономика у нас се оценява на 33,1% от БВП на страната.

След България се нареждат Хърватия (29,7%) и Румъния (19%).

Според европейския анализ през последните три години, в контекста на избухването на пандемията от Covid-19 и войната в Украйна, делът на неформалната икономика в европейските страни значително се е увеличил, за разлика от предходните години, когато се наблюдаваше спад.

През 2003г. например равнището на сивата икономика в България е било 35,9%. През 2017г. спада до 29,6%, а през 2018г. започва ново покачване, което стига до 32,4% през 2021г. и 33,1% през 2022г.

„Смята се, че основните двигатели на този ръст са макроикономическите показатели като равнището на безработица и БВП на глава от населението. Огромните публични разходи за инфраструктура, субсидиите за бизнесите и специалните трансфери за физическите лица, които доведоха до значително увеличение на БВП, в съчетание с намаляване на безработицата, се очаква да спомогнат за намаляване на размера на сивата икономика в повечето европейски държави и ОИСР през следващите години“, твърдят авторите на проучването.

Какви са факторите?

В Германия, Австрия и Дания данъчната тежест е основната причина за сивата икономика, за разлика от Румъния, Италия и Гърция, където определящите фактори са високото ниво на независим труд, безработицата и отношението към данъците.

„От първостепенно значение е да се разбере, че създаването на допълнителна стойност за официалната икономика може да се постигне преди всичко чрез официализиране на сивата икономика. Борбата със сивата икономика е по-ефективна, когато незаконните дейности се преместват от неофициалния в официалния сектор на икономиката, а не когато се премахват“, посочват авторите на изследването.

За растежа на сивата икономика допринасят липсата на доверие в държавните служители, лошото качество на законодателството за бизнеса, данъчната политика, както и държавната подкрепа за предприемачите, наред с относително високите социални вноски, корупцията, политическата нестабилност, относително високото данъчно облагане и несигурността по отношение на регулаторните политики.

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от България кликнете ТУК.