България празнува годишнина от своето обединение. На този ден преди 134 години българите заявяват пред целия свят, че не може да има граница между тях. В център на тогавашните събития се превръщат град Пловдив и Голямо Конаре – днешният град Съединение.
Съединението е актът, с който на 6 септември 1885 година Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет.
В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
Първоначалното намерение на БТЦРК е да обяви Съединението на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арестуване на организаторите, комитетът решава да ускори начинанието.
Представители на БТЦРК заминават за Чирпан, Сливен и други градове на областта, за да поведат бунтовнически групи към Пловдив.
На 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление. Чирпанската чета успява да се измъкне от града и от към север да тръгне за Пловдив, но е застигната и разбита от войскова част при село Калфата (дн. село Съединение), при което загиват петима четници.
Независимо от това четата успява да се съвземе и присъеди към тази на голямоконарци и заедно да настъпят към Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден.
При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти, в лицето на председателя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов, се допитват до руския консул в Пловдив дали да обявят самѝ Съединението. След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив.
Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и, без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.
Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си.
МЕЖДУНАРОДНАТА РЕАКЦИЯ
Съединението провокира негодувание у Великите сили, начело с Русия, която е най-върл противник на събитията от 6 септември.
България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации. Не желаейки конфликт, в който могат да бъдат въвлечени, Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изискват от княз Александър да изтегли войските си от Румелия.
Поради недоверието си към княза, датиращо още от Режима на пълномощията, руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация, макар и да заявява на български делегати, че „за разединение и дума не може да става“.
В подкрепа на Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 – 1909 г.
134 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Днес тържества ще има на много места в страната. В града под тепетата празникът ще започне в катедралния храм „Света Богородица“, където митрополит Николай ще отслужи молебен. Венци и цветя ще бъдат поднесени пред паметника на Захари Стоянов и пред паметната плоча на майор Райчо Николов.
По традиция членове на Комитет „Родолюбие“ ще пресъздадат пред военния клуб част от историческите събития – завземането на конака и арестуването на генерал губернатора Гаврил Кръстевич. Ще прозвучи и Възванието на Българския таен централен революционен комитет, с което се обявява, че Румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението на България.
творена за безплатни посещения ще е постоянната музейна експозиция, посветена на Съединението. Кулминацията на празника ще е тържествената заря проверка пред паметника на площад „Съединение”.
Сред най-важните събития в Пловдив в празничния ден е откриването на обновения площад „Централен“ след дълъг ремонт. Част от него е и Античният форум, чиято реставрация е на финала. За него в ефира на „Здравей, България“ разказаха археологът Елена Кесякова и Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей.
В София ще има церемония пред Мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг.
В старопрестолната столица ще се проведе военен ритуал за издигане на националното знаме. Ще бъде открит и паметник на генерал Сава Муткуров. В 21.30 ч. на площад „Цар Асен I” започва аудио-визуалният спектакъл „Царевград Търнов- звук и светлина”.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
Още от рубриката ни НА ТОЗИ ДЕН вижте тук.
