МненияНа ФокусПоследни новини
Шкварек: ДБ, а още повече ДСБ, се намират между два свят. Между миналото и бъдещето
Нередактиран текст от Фейсбук страницата на Кристиян Шкварек:
ЧАСТ 2
Интересеният казус с двата стола.
——————————————–
Вчера в Столичния Общински Съвет Демократична България входира искане за преименуването на улица “Виолета Якова” в София. Якова е терористка и убийца, която срещу заплащане ликвидира, застрелвайки в гръб пред очите на дъщеря му, българския генерал, министър и ветеран от войните Христо Луков. Докладът на ДБ обосноваваше това решение много кадърно и обстойно, описвайки терористичната и антибългарска дейност на Якова и причините защо е редно да бъде преименувана улицата. На нейно място предлагаше улицата да бъде преименувана на “Петър Манолов” – виден български поет и дисидент.
Дотук добре. Предложението е смислено и от малкото автентични, пробългарски, десни позиции на ДБ.
В следващия момент, обаче, ДБ го оттеглят… Защо?
Ами, защото мрежата от правозащитни, либерални, обществени организации около “демократичната общност” почват да реват. Целокупните ЛГБТ защитници скачат, че това било “антисемитизъм”, че Якова е герой, а Луков – фашист. Най-яростните проводници на всичко прогресивистко, от транс идеология до отворени граници за всички мигранти скачат срещу собствената си партия, обвинявайки я във фашизъм.
Този казус може би изглежда маргинален, той си е такъв, но показва изключително нагледно един процес, за който говорим от години.
“Демократична България”, а още повече ДСБ, се намират между два свят. Между миналото и бъдещето. Седят на два стола.
От една страна те държат още на бранда “дясно” и “антикомунистическо”. От друга, обаче, целият им електорат представлява вече модерното, младо, космополитно, градско, западно ЛЯВО. Западните партии, на които са местен филиал, са ЛЕВИ. Международните организации, които ги подкрепят, като Отворено Общество, са ЛЕВИ. Всичко в съдържанието на ДБ, а ептен пък вече и на ПП, е модерно, западно, градско ЛЯВО. Но те държат още на одеждата “дясно”.
Историческият прочит на Запад е следният: Лявото е вманячено по фашизма. Постоянно го заклеймява, постоянно говори за Втората Световна и Холокоста, постоянно се представя като “антифашистко”. Това е водещият наратив в демократическата партия в САЩ, сред Лейбъристите в Англия, сред Социалдемократите на континента.
Дясното е вманячено по комунизма и постоянно говори за Маркс, за “Културен Марксизъм”, за СССР, за болшевиките и прочее. Това е наративът на Републиканците, на Консервативната партия, на европейските, континентални десни.
Демократичната Общност у нас се състои все повече от модерни, западни, леви хора, които естествено започват да копират както наратива, така и историческия прочит на Западното ляво. Затова все повече чувате от тях да говорят за “фашизъм” и “фашисти” – било то спрямо националистите, спрямо ВМРО и БНС, Луковмарш, Възраждане, или дори неща като “Месеца на Семейството”. Защото това е естественият исторически прочит на модерното ляво – да се бори с “фашизма” и “фашистите”.
ДБ, обаче, и особено ДСБ, все още настояват да правят обратното – да са “антикомунисти”, и следователно да преименуват улици, кръстени на комунистически терористи. Това ги вкарва в директен конфликт с новото съдържание, новия пълнеж на електоралната им маса. Вкарва ги в конфликт с десетките модерни, западни, леви организации около тях, като БХК, Отворено Общество и прочее, за които “антикомунизмът” е по-скоро някаква вредна Републиканска линия, а “антифашизмът”, “антирасизмът”, “антихомофобията” и прочее са правилните и релевантни каузи.
Именно поради това вътрешно противоречие на ДБ все по-често ще им се налага да влизат в такива сконфузни ситуации. Те предлагат нещо антикомунистическо, а собствената им екосистема му скача и спира. Защото екосистемата на “Демократичната общност” е модерно, западно, “антифашистко” ляво, което тепърва ще се бори за неща като смяна на пола сред децата или отворени граници към Африка, докато нарича всички свои консервативни и десни опоненти с думичката “фашисти”, а не както на старите ДСБ-ари може би им се иска – “комунисти”.
