МненияНа ФокусПоследни новини
Жълтопаветна политика за общество, което не е жълтопаветно
Коментар на Виктор Блъсков:
Опитай да го направиш в малък град, виж до къде ще стигнеш” – това гласи текста на една от най-влиятелните песни в кънтри музиката в САЩ през последната година. Посланието е брилянтно – говори се основно за разделението в едно общество между хората от големия град, далече от реалния живот и тези в малките градове, далече от властта. Едните изкарват своята прехрана с пот и труд, другите си купуват храната от супермаркета.
Накратко – за това отделяне от реалния живот, което се случва в центъра на големия град.
Колко актуална е тя за България днес! Все пак, посланието не е само за престъпността и възпитанието, а и политическо. При нас го има същото разделение, само че дори е значително по-зле. При нас “градската” общност, елита, богатите, отделени от света са една миниатюрна общност от няколкостотин хиляди из София, Пловдив и още 2-3 града. Тях ги интересуват идеологическите, принципни и метафорични действия и позиции. Останалите ги интересува…е, реалният живот. Резултатът е налице – едва 40% от народа гласува, ако дори толкова.
Нека го кажа по друг начин – какво заявиха, че са приоритетите на правителството? Това, че 30% от народа не може да си осигури отопление, че сме най-бързо изчезващия народ на света и средната възраст е 45 и няма кой да работи по провинцията? Престъпността, която почва да добива чудовищни размери? Кризата в здравеопазването извън големите градове, където се налага 80-годишни сестри да се връщат от пенсия за да има кой да работи?
Не, Шенген било. И Еврозоната. После реформите за плана на възстановяване. Визира се борба с дезинформация и подобряване на прозрачността на управлението на общински проекти.
Опитай да го обясниш това в малкия град. Кажи им, че им трябва Шенген, а не лекари. Еврозоната, а не парно.
И тук ще се обзаложа за едно друго нещо – голямото мнозинство от гласуващи в провинцията го правят заради личен интерес (от Х партия зависи работното място, например), заплащане или, в някои доста кофти места, дори принуда. Ще се намери и някой по-възрастен гласуващ от стара вярност и носталгия за БСП, например, но отвъд това – обзалагам се, че почти няма да се намери свободно гласуващ и интересуващ се от политика. Хората в малките градове у нас просто не ги интересува, напълно са скъсали с държавата.
И може ли човек да им се сърди? Едни хора все излизат по телевизията след избори и казват колко притеснително е, че не се гласува, други дори обвиняват хората, че не са отговорни, но – ако си от малък град за какво да гласуваш?
Идват избори, пристигат едни хора, говорят ти едни високопарни приказки. Знаеш, че като ги изберат и отидат в центъра на София ще ги забравят моментално. Тук-таме някой ще се хване с някоя магистрала или път, ама…в крайна сметка едни костюмирани хора отиват в парламента, в министерски съвет, много от тях дори идват от провинцията и се почва с някакви реформи, системи, агенции и какво ли още не, което никой не му дреме.
Всичко започва да се прави за една общност “елит” от центъра на София, няколкостотин хиляди души от жълтите павета.
Жълтопаветна политика за жълтопаветно общество.
Само дето обществото е на 95% НЕ жълтопаветно.
Хората се интересуват от практични неща – достъп до училища, болници, пътища, земеделието, да си отопляват къщите.
Ето например една съседна Турция, в която към 90% от хората гласуват, на практика цялата нация се интересува от политика. За какво говори Ердоган? Ами, точно за това.
Та, тази песен трябва според мен да я направим на обща фраза от речника на българина. Някой сформира правителство и почне да върши реформи? Опитай в малкия град. Отиди, поговори с хората, виж колко ще ти обърнат въобще внимание. Не само в кампания, всеки така може.
