Суперчовекът, който избяга от 4-те най-жестоки затвора в Япония – Йоши Ширатори
Йоши Ширатори е човек с със свръхчовешки способности, който успява да се спаси по неподозирани начини от четирите най-силно охранявани затвора в Япония.
Той успява да промени затворническата система в страната си и остава в историята като „магьосника“ на бягствата от затвора, на когото може да завиди дори Худини.
НАЧАЛОТО
Затворът е Аомори, а годината е 1936-а. Йоши Ширатори не може да търпи повече условията зад решетките. След като е принуден да признае вина за убийство, което не е извършил, той е изпратен в затвора Аомори. По време на престоя си там той е бит и измъчван всяка нощ от охранителите, а сега е в очакване на смъртно наказание.
Ширатори знае, че е време да избяга, но Аомори не е място, от където можеш да си тръгнеш просто така.
В 5:30 часа сутринта той решава да действа. Знае, че по това време има прозорец от 15 минути, в които никой от пазачите няма да е около неговата килия – заключение, което прави след няколко месеца наблюдение.
Когато времето настъпва, той изважда метална жичка, която по-рано е откраднал от банята, и започва да отключва ключалката. Ръцете му са замръзнали заради студената зима, но след няколко минути той успява и вратата на килията му е широко отворена.
Все още обаче не може да се каже, че той е на свобода – пред него има още много заключени врати. Въпреки това той успява да премине незабелязан през всички тях.
В 5:45 стражите се връщат и поглеждат в килията му, но виждат Ширатори спокойно заспал на кушетката си. Това, което не забелязват обаче, е, че под завивките няма човек, а няколко специално поставени от затворника дъски, откъснати от пода на килията.
Едва на следващата сутрин бягството на Ширатори е разкрито и затворническата аларма се задейства. До тогава обаче той отдавна е изчезнал.
Три дни по-късно затворникът е заловен да краде запаси от болница и преди окото му да мигне отново се оказва в затвора. Заради опита му за бягство той е осъден на доживотен затвор – никога нямало да се прибере при жена си и дъщеря си.
ШЕСТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
През 1942 г. в пика на Втората световна война Ширатори е преместен в затвора в град Акита. Там той е третиран дори по-зле от охранителите на затвора. След като чули за предишното му бягство, те решили да го използват, за да покажат на останалите осъдени какво се случва с бегълците.
Освен обичайните побои, той е принуден да извършва изключително тежък физически труд, заставян е да спи на студения твърд под по време на минусови температури и е заключван в изолатор.
Специално констуираният изолатор, в който Ширатори прекарва голяма част от времето си, е много тесен с много висок таван, а стените са толкова гладки, че катеренето по тях е невъзможно.
През малкия прозорец на тавана едва влиза светлина дори в слънчеви дни. Това е килия, създадена да пречи на мяйсторите на бягството да избягат. За да се презастраховат, пазачите държат Ширатори с белезници на ръцете през цялото време.
Въпреки постоянния тормоз спрямо затворника, главният пазач Кобаяши го съжалявал. Той никога не повдигал ръка срещу Ширатори и често го навестявал в килията му, притеснен за неговото състояние.
Това направило живота малко по-лесен за Ширатори и навярно това е, което запазва волята му жива до нощта на 15 юни.
Нощта е дъждовна, а мъжът както обикновено се намира в жестокия изолатор. Около полунощ един от пазачите поглежда в килията му и не може да повярва на очите си. Той отваря вратата на килията и я оглежда в недоумение. Йоши Ширатори сякаш се е изпарил във въздуха. Единственото останало на пода на килията са разкопчаните му белезници.
КАК ГО Е НАПРАВИЛ?
Белезниците не му действат – той е майстор по премахването им и всъщност има под ръка няколко метода, чрез които да го направи. В този случай избира класическото отключване. Той успява да запази тънка жичка от един от предметите, които Кобаяши му носи.
След като успява да освободи ръцете си той започва да се катери между тесните стени на изолатора – оказва се, че той е експерт в катеренето и има необичайната възможност да залепя крайниците си за повърхностите точно като гущер.
Всяка вечер, достигайки до решетката на тавана на изолатора, той разклаща дървените решетки. И така нощ подир нощ, докато пазачите не гледат той се катери и опитва да ги разхлаби допълнително. След това слиза на пода и отново си поставя белезниците, за да не предизвиква подозрения.
След няколко месеца решетките на тавана са преодолени и всичко опира до изчакването на правилния момент. И така до идването на бурна нощ – за да не чуят пазачите стъпките му по покрива.
Така Ширатори отново е на свобода.
ТРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
На 18 септември главният надзирател Кобаяши е вкъщи, когато някой чука на вратата му. На прага му стои Йоши Ширатори – избягалият затворник.
Кобаяши го приема в дома си и го храни докато слуша разказа му. Ширатори му казва, че не му пречи да стои в затвора. Единственото, което прави живота му тежък, са мъченията на пазачите. Тъй като Кобаяши е единственият, който се отнасял с уважение към затворника, той решава да се разкрие пред него.
Единственото, което беглецът иска е да се предаде доброволно, но да получи помощ при промяната на реда в затворите.
Но го очаква предателство. Главният надзирател изчаква Ширатори да отиде в банята, когато вика полиция. Така магьосникът на бягствата отново е зад решетките и се заклева никога повече да не се доверява на страж.
ОБРАТНО В ЗАТВОРА
След като се връща зад решетките, Ширатори пуска молба да бъде преместен в затвор в Токио, където климатът е по-благоприятен и няма да му се налага да търпи сурови зими. Вместо това, той е наказан дори по-брутално и изпратен в най-северния японски затвор – Абашири.
По онова време никой никога не е успявал да избяга от това адско място.
През зимата на 1943 г. студът е непоносим в затвора Абашири – температурата в килиите е под 0 градуса. Когато затворниците получават храната си, тя често е замръзнала.
На тази температура Ширатори често е оставян да спи в килия под открито небе в летни дрехи. Тогава той се заклева, че ще избяга и от този затвор.
Веднъж пред очите на пазачите, обсебен от гняв, той успява да скъса веригата на белезниците си – още един начин да се отърве от тях. И това е втората му нечовешка способност след умението да се катери като гущер – суперчовешка сила.
След като научават за тези умения на затворника, пазачите разработват механизъм, който да не позволи на Ширатори да избяга.
Новата му килия е оборудвана със стоманени подпори и решетки, които трудно ръждясват. Всички отвори са направени по-малки от тялото му така че да няма начин физически да се промъкне през тях.
На ръцете и краката му са поставени дебели окови без ключалки, които той да не може да скъса. Единственият начин те да бъдат премахнати е от двама специалисти, които идват веднъж на няколко седмици да го освободят от оковите. А този процес трае цели два часа. Това е и единственият момент, в който затворникът може да вземе душ.
За да отслабят допълнително Ширатори, управниците на затвора заповядват порциите му да бъдат наполовина на останалите затворници.
И така едва-едва затворникът преживява зимата.
НОВО БЯГСТВО
Една нощ през август един от работниците в затвора вършел работата си в офиса, когато ненадейно чул шум на покрива. Когато той поглежда в килията на Ширатори, изпада в недоумение.
Тънката постеля, на която затворникът спял, била прилежно сгъната, а тежките метални окови – поставени до нея. А от затворника нямало и следа.
НЕВЪЗМОЖНОТО Е ВЪЗМОЖНО
Подготовката на Ширатори за поредното му бягство започва 6 месеца по-рано. Всеки ден той запазва малко от супата, която пазачите му сервират, след което я излива върху металната решетка на прозореца на килията си, както и върху оковите на ръцете и краката си.
Солта, съдържаща се в храната бавно, но сигурно окислява болтовете на метала, в следствие на което те започват да ръждясват и могат лесно да се развиват. До идването на пролетта благодарение на тази технология Ширатори вече може да освобождава крайниците си, както и да премахва решетката напрозореца на килията си.
Но все пак има проблем – размерът на отвора е по-малък от тялото му. А това означава, че той не може да премине през него. Това, което пазачите обаче не знаят е поредната свръхчовешка способност на Ширатори!
Той може да размества ставите на тялото си, така че да преминава през съвсем малки отвори. Именно това му позволява да се промъкне през малкия прозорец на килията и да изчезне в нощта.
ОЦЕЛЯВАНЕ
Чувайки за бягството на Ширатори, единственият човек, който продължава да има надежда, е неговата съпруга. Тя тайно започва да се надява, че Япония ще загуби Втората световна война, защото това е единственият начин всички да забравят за мъжа й и той да може спокойно да се прибере у дома.
Година след бягството му – през август 1945 г. желанието й се сбъдва. След победата САЩ завзема и затворническата система в Япония и прави сериозни промени в нея.
Докато в държавата текат тежки реформи, Ширатори живее в изгнание. След бягството си той открива изоставена мина в планините близо до затвора, където успява да оцелее. Храни се само с ядки и дребни животни.
След 2 години самоналожена изолация обаче любопитството на беглеца надделява и той решава да се върне в цивилизацията. Това, което вижда, го изумява: стотици надписи на английски, японски момичета, разхождащи се с американски войници.
От изоставен на улицата вестник Ширатори разбира какво се е случило и решава, че вече няма смисъл да се крие.
През следващите 50 дни той се движи на юг, докато достига град Сапоро. Огладнял, той се вмъква в зеленчукова градина, което се оказва огромна грешка.
Собственикът на фермата го забелязва и между двамата се разразява конфликт, в следствие на който работникът умира. Ширатори е арестуван за престъплението.
ОБРАТНО В ЗАТВОРА
Не след дълго властите разбират кого всъщност са заловили. За всичките му престъпления и въпреки уверенията, че до смъртта на фермера се е стигнало заради самозащита, Ширатори е осъден на смърт.
През 1947 г. той е изпратен в затвора в Сапоро, зада изчака екзекуцията си. За да се уверят, че отново няма да избяга, Ширатори е поставен под 24-часово наблюдение от шестима тежко въоръжени пазачи.
Килията му има подсилени врати, таван и прозорци, а всичките й отвори са по-малки дори от главата му.
Пазачите виждали в очите на затворника отчаянието, когато той често поглеждал към тавана в търсене на път за бягство. Макар да били сигурни, че този път той няма да се измъкне, те претърсвали килията му всяка нощ, докато той бил в банята.
С идването на зимата отчаянието му ставало все по-голямо. Той ставал все по-депресиран, движел се все по-малко и често пренебрегвал дори заповедите на пазачите, като се правел, че не ги чува.
Това продължавало докато една сутрин на пазачите им писнало и те влезли в килията, за да го дисциплинират. Разгръщайки завивките му, те открили, че Ширатори отново го няма!
КАК ГО Е НАПРАВИЛ ТОЗИ ПЪТ?
Всъщност последното му бяство се оказва най-лесното. Гледайки постоянно към тавана на килията си, той принудил пазачите да помислят, че това е единственият път навън, който той може да избере. Ширатори обаче избрал обратното – пода.
Единственото, което мъжът трябвало да направи е да маха дъските на пода всяка нощ и да копае надолу с помощта на съдовете си за хранене. Достатъчно дълбок и дълъг тунел бил изкопан само за месец.
Ширатори успява да скрие намерението си от пазачите благодарение на заблудата, че обмисля бягство през тавана и на това, че всяка сутрин връща дъските от пода на точните им места.
Когато пазачите поглеждали в килията му през нощта, те виждали как Ширатори спи под постелята си. Това обаче били премахнатите дъски от пода. А с времето те свиканли той да не отговаря на заповедите им, виждайки колко отчаян става.
КРАЯТ
След още една година в бягство, през 1948 г. Ширатори вече е изтощен. Тогава той вече е навлязъл в 40-те си години. Един ден, все още намирайки се в Сапоро, той спира да си почине на една пейка. До него обаче сяда полицай и пали цигара.
Униформеният очевидно не осъзнава кой седи до него и заговаря Ширатори. И тогава полицаят прави нещо неочаквано – изважда още една цигара и я предлага на беглеца.
Ширатори е поразен. Причината е, че в следвоенна Япония цигарите са лукс, който далеч не всеки може да си позволи. А този единствен жест от страна на полицая кара Ширатори да се просълзи, още повече, когато идва от страна на униформен.
Пушейки цигарата си Ширатори решава да каже на полицая цялото си име, както и че е избягал от четирите най-силно охранявани затвора в Япония. Единственото, което беглецът чувства тогава, е облекчение.
Разбира се, той отново попада в затвора. Но този път всичко е различно.
Върховният съд на Сапоро съчувства на съдбата на Ширатори и някои от твърденията му през годините са признати – например за смъртта на фермера. Освен това съдът признава, че при нито едно от бягствата си той не убива или наранява който и да е служител на реда, въпреки тормоза, който е бил принуден да понася.
В крайна сметка Ширатори получава присъда от 20 години затвор, като смъртното му наказание е отменено. Освен това молбата му да бъде преместен в затвор в Токио е уважена. А там той вече не е жертва на побои и мъчения, а може да излежи присъдата си спокойно.
Този път Ширатори дори не помисля за бягство, въпреки строгите мерки за сигурност, които се прилагат спямо него. Той вече е получил каквото иска.
Само 14 години по-късно – през 1961 г. той е освободен предсрочно и може да се прибере при порасналата си дъщеря, която за нещастие е единственият жив член на семейството му.
За първи път от много, много години Йоши Ширатори е свободен човек.
10 красиви звезди преди и след удара на наркотиците и алкохола (СНИМКИ)
