Селяни си хранели прасето в златната купа на Вълчитрънското съкровище

Вълчитрънското златно съкровище, един от най-великолепните паметници на тракийското изкуство, не спира да пътува от континент на континент и да буди възхищение с изящната си изработка.

Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско.

Селяните случайно попаднали на тези предмети, но не разбрали, че са златни, защото били добили тъмножълт цвят от дългото им пребиваване в земята. Помислили ги за най-обикновени бронзови съдове. “Те си ги разпределили и даже в голямата златна купа, тежаща над 6 кг, си хранели прасенцето. С колегите се шегуваме, че това е най-известното прасе в българската  археология” – разказва доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ. Находките, открити край Вълчитрън, представляват 13 златни предмета с общо тегло почти 13 кг. Това е едно от най-древните съкровища по българските земи. Датирано е от XIV-XIII век пр. н. е. или от края на бронзовата епоха.

“Най-впечатляващ от целия комплект е един триделен съд – така го наричаме, защото има три съдинки, свързани с тръбички – разказва доц. д-р Петрунова. – Очевидно е бил използван за някакви ритуали. Самите тръбички също са много странни, защото са изработени от електрон. Всички знаем, че електронът е смес от злато и сребро. Той започва да се добива по химичен път, т.е. по изкуствен начин, едва в началото на XX век. През древността, когато е било изработено това съкровище, най-вероятно създателите му са намерили слитък електрон в земята и са го приложили в изработката.“

Триделен съд с тръбички, изработени от електрон

Според една от хипотезите въпросният електрон е бил самороден, той се образувал в резултат на химически процеси в почвата. Някои учени допускат, че траките, които не притежавали писменост, но пък са владеели природните сили до съвършенство, може би все пак са можели да добиват електрон. “Лично за мен, това е най-интересното, най-красиво изработеното съкровище открито по земите ни, без да подценявам и Панагюрското, което е част от постоянната ни експозиция” – казва доц. Петрунова.

Съдовете са били изработени с невероятно майсторство, при което е била използвана сложната техника, наречена ниело – вковаване на сребърни листове в златото.

Какво научаваме от Вълчитрънското златно съкровище за нашите предци?

“Научаваме, че в края на бронзовата епоха е бил изработен един сервиз за специален ритуал. За него съществуват различни хипотези. Според някои изследователи, това е бил ритуал за побратимяване или за сключване на мир. В трите панички на този триделен съд са сипвани мед, вода и вино. И предците ни са сключвали мирния договор или са се сдобрявали, като са пиели от тази смес. Така че представянето на съкровището в залите на НИМ е много навременно предвид настоящия момент на напрежение и война. Иска ми се да провокирам тези сили, в които са вярвали древните хора, за да може да се достигне до по-благоприятно развитие на общата обстановка” – посочва в заключение доц. д-р Бони Петрунова.

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

Отново вкараха Галъбин Боевски в затвора за 1 тон кокаин, този път в Португалия