Олимпийският шампион Семен Новиков: Знамето е чест, но само със злато можеш да го развееш

Новите ни олимпийски шампиони в борбата може и да не са родени в България, но златните медали, които спечелиха на игрите в Париж, вече са на българска земя. Семен Новиков и Магомед Рамазанов се натъкнаха на шампионско посрещане на летище София – стотици ентусиазирани посрещачи, оркестър от гайди и лаврови венци с трикольора. А след като поноси своя, Магомед го смени с традиционната за Дагестан папаха, станала толкова популярна в последните години покрай знаменития му сънародник от ММА Хабиб Нурмагомедов.

„Още не мога да повярвам, усещам го като откраднат медал – призна Новиков, който бе и знаменосец на българската делегация на церемонията по закриването заедно със сребърната медалистка в художествената гимнастика Боряна Калейн. – Да нося знамето за мен беше върховна чест. Аз обичам златните медали, защото само след финал и победа можеш да развяваш знамето на държавата, която представляваш. Разбира се, сбъднах мечтата си, ни реално още не съм разбрал какво стана. Дойдох в България само за този момент, иначе за какво да дойда, да губя или какво? Следващата ми цел е световната титла, трябва да събера пълен комплект – бях европейски шампион, сега и олимпийски, остана само световен. Дай Боже и още една олимпийска титла. Искам да благодаря на много хора, първо на Гриша Ганчев и Даниел Ганчев, които ми дадоха втори живот в спорта. Искам да благодаря на цялата България за шанса да се боря за нея и да я представлявам. Още не знам как ще отпразнувам златото, просто искам един ден да спя.“

Надежда за още много бъдещи титли за България заяви и Рамазанов. Последният българин с повече от един златен медал от голямо първенство в борбата бе Иво Ангелов – европейски и световен шампион в далечната вече 2013 г.

„Целите са ми да се боря за медали на европейското и световното, и след това отново да спечеля на олимпийските игри през 2028 г. – обеща дагестанецът. – Много благодарен съм на България, че ми даде този шанс да се боря за страната. Преди това имах много трудни години, в които даже на моменти се чудех дали ще продължа да се боря, но Бог ми даде шанс в лицето на България. Чувствам се като у дома си, това е моята втора родина. Усещах отговорност, особено като се качих на тепиха, защото България е борцова държава. Като цяло съм много благодарен за това посрещане.“

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

Калин Стоянов: Провалени политици търсят ала-бала министър, който да им съдейства