Референдумът в Молдова би трябвало да зашлеви звучен шамар на статуквото в Европейския съюз

Автор: Виктор Блъсков

Референдумът в Молдова за присъединяване Европейския съюз е звучен шамар за неадекватното статукво в Брюксел. Това да е близо до отказ и да се надяват на няколкостотин гласа за да мине е нещо нечувано за бедна държава на границата на ЕС. Сега техните кирилпетковци ще се оправдават с руското влияние, но и без него пак беше на кантар. През 2003 Унгария гласува 83% “за” присъединяване, Словакия – 93% подкрепят членство.

Всеки резултат под 60% “за” е страхотен резил. За Молдова, при това! 93-ата държава по БВП на глава на населението, малко по-бедна от Ботсвана. Щеше да е комично преди едва 15 години те да откажат да са членове на “клуба на богатите”.

Обаче трябва да можем да си казваме неудобната истина в очите, а тя е същото, което повтаряме до полуда – всичко опира до замяната на европейците с безкраен брой мигранти, самоунищожението на енергетиката от “зелените” и опиянените от власт еврократи и чиновници, които потъпкват демокрацията и суверенитета и само знаят да регулират всичко до смърт.

Молдовци не са слепи – като всички други виждат, че миграцията е тежък проблем, който е на път да унищожи Европа. Виждат как Германия си унищожи индустрията заради зелените простотии и шефът на най-голямата германска фирма Сименс открито казва, че няма смисъл да инвестира в собствената си държава.

Виждат как чиновници като Урсула фон дер Лайен мачкат безпринципно Унгария и Полша когато не са съгласни с тях, отнемат им полагащите им се фондове и се опитват да премахнат демократично избраните им лидери.

Виждат как същите чиновници ръгат регулация след регулация по икономиката, с което я задушават, докато се опитват да премахнат неща като ветото, които поне малко ги държат в граници.

За бога, за каква Европа говорим, ако в нея не може да си несъгласен с хората на власт?! И всеки път, като се постави под въпрос, моментално долитат едни особено шумни хора да крещят “Русия” и да попречат да се води диалог за реалните проблеми на ЕС.

Този курс, начертан от ляво-центристките сили като Макрон и Олаф Шолц, вече видимо е пълен провал и рязко трябва да се сменя. Европа абсолютно МОЖЕ да се съвземе – това не е въобще първият път, когато е в тежък период. А връзките между европейските държави са на много повече от икономическа основа. Ние, европейските държави, все още сме обединени от християнската ни същност и идеята за свободни общества.

България вече е част от този процес и не може да се мълчи.