Европа или Русия? За грузинците изборът не е толкова лесен

Заблуждавам ли се? Съобщавайки за грузинската политика преди решаващите парламентарни избори в събота, установявам, че се боря с този въпрос отново и отново. Включете телевизора тук и гласуването ще бъде представено като екзистенциална двуполюсност. Проправителствените канали имитират управляващата партия като папагал, представяйки я като избор между „войната и мира“, докато опозиционните канали я наричат избор между ЕС и Русия. Без сиви зони.

Но наистина ли това е решението на грузинците? Толкова ли е ясна черно-бялата картина? Не съм толкова сигурна. За да разберете политическата ситуация във всяка страна, включително Грузия, попитайте шофьор на такси, гласи старата поговорка. Може би средностатистическият Джо – или в този случай Георги – би могъл да хвърли малко светлина. Докато караше таксито си по криволичещите пътища на Тбилиси, карайки ме вкъщи от летището в 5 сутринта, Георги охотно сподели разочарованието си с политическите елити на страната. За него изборът не е толкова лесен. „Европа и Съединените щати няма да ни спасят – както и което и да е правителство, старо или ново. За хора като мен нищо няма да се промени. (Политиците) ще продължат да стават все по-богати и аз ще трябва да прекарвам нощ след нощ в шофиране наоколо, за да сложа на масата храна, която никога не стига.

Разбира се, разочарованието от политическата върхушка не е нещо ново. Независимо дали става дума за бившия президент Михаил Саакашвили, който дойде на власт по време на Революцията на розите през 2003 г., или за сменилия го милиардер Бидзина Иванишвили и неговата управляваща партия „Грузинска мечта“, лидерите често идват като герои и си тръгват (или остават) като злодеи. „Никой не трябва да остава на власт повече от година, ако не даде нещо пред това време“, каза Георги.

И докато Саакашвили и Иванишвили може да са заклети врагове, те имат едно общо нещо: за мнозина те държаха властта твърде дълго. Саакашвили беше начело девет години, „Грузинската мечта“ на Иванишвили управлява вече 12 години.

Очертавайки се като прозападен лидер в постсъветска страна, Саакашвили започна добре. В международен план той беше любимецът на Запада, а у дома той показа, че е „в час“ с инфраструктурата – в града се откриваше искрящ нов фонтан и той присъстваше на откриването с тълпа от репортери и камери, докато прерязваше лентата. Но до края на неговия мандат такава история вече не се продаваше добре. Всяко издание съобщаваше една и съща история, показваше едни и същи кадри, понякога дори в същия ред. Неговата хватка върху медиите беше твърде очевидна – авторитаризмът зад демократичната фасада започна да проличава. Шокиращи кадри на нарушения на човешките права от надзиратели в затворите, пуснати в дните преди парламентарните избори през 2012 г., подпечатаха съдбата на Саакашвили и удариха камбаната за неговото Единно национално движение (ОНД). Това е сянка, от която партията не успя да се отърси.

Понеже Грузия сега е на лов за своя нов герой, Иванишвили знаеше, че моментът е назрял. Неговата марка? Мистериозен благодетел, който можеше да изживее остатъка от живота си безгрижно, но поради задължение и страст към страната, вместо това избра да поеме тежестта на ръководството на Грузия. След като е похарчил щедро за грузинска инфраструктура и културни проекти, Иванишвили – подобно на ранните дни на Саакашвили – се представя като човек с истинска амбиция да трансформира страната. Не подозираше, че десетилетие по-късно критиците ще искат да го изгонят заради същите авторитарни тенденции.

Не на войната

Големи предизборни знамена и плакати се издигат над улиците на Тбилиси. „Не на войната, изберете свободата“, гласи един плакат, изобразявайки разрушена от войната украинска църква на фона на забележителната катедрала в Тбилиси „Света Троица“. Такива банери са навсякъде и всички изобразяват сцени на опустошение. Много украинци потърсиха убежище в Грузия след нахлуването на Русия и не мога да не се запитам как трябва да се чувствате, виждайки тези изображения по улиците.

Но управляващата партия създаде тази кампания за грузинците, които също усетиха вкуса на управлението на руската агресия при Саакашвили. И посланието е ясно: опозицията е войнолюбец, който иска да „вкара Грузия във войната“, така че ако искате мир, гласувайте за „Грузинска мечта“. Партията измисли и сборен термин за всички, които ги предизвикват – радикална опозиция. Всеки, който попада в тази категория, може да стане мишена; много граждански активисти, журналисти и опозиционни фигури са били и се сблъскват с различна степен на сплашване. „Винаги гледам през рамо“, каза ми колега журналист.

И докато представители на ЕС предупредиха, че подобен авторитарен завой ще струва членството на Грузия в ЕС, чудя се дали привържениците на „Грузинската мечта“ вярват в това. Дали такова предупреждение изобщо има значение? И кое има по-голяма тежест: мечтата за европейско бъдеще или познатият страх от войната?

Измъчвана от тези въпроси, се насочих към митинга на „Грузинската мечта“ в сряда. Десетки хиляди се събраха на централната Площад на Свободата в Тбилиси за проправителственото събитие, с гръмки високоговорители, удари на барабани и енергични млади мъже, носещи голям син флаг, изобразяващ хибрид между логото на „Грузинската мечта“ и ЕС. Депутатите и кандидатите на партията скандираха „Слава на „Грузинската мечта“.

Мнозина бяха дошли на митинга, защото подкрепят партията, но много други бяха инструктирани — или дори заплашени — да дойдат, транспортирани до Тбилиси от региони в плътно натъпкани микробуси. Всеки, който има приятел или член на семейството, работещ в държавно финансиран сектор, може да потвърди, че когато управляващата партия иска да събере маси, се поставят ултиматуми. А отказът да се съобразят може да им коства работата.

„Искам да благодаря на човека, който през 2012 г. върна нашето достойнство и ни избави от кървавия режим“, каза премиерът Иракли Кобахидзе под бурните аплодисменти на публиката. Сред тях беше Ника, ветеран от войната от село Бершуети, близо до фактическата граница на окупираната Южна Осетия. Той беше ранен по време на петдневната война през 2008 г., когато Русия нахлу в Грузия. „Ние знаем стойността на мира – мирът е всичко за мен. „Грузинската мечта“ обещава мир“, каза той, нетърпелив да подчертае, че не е държавен служител, принуден да подкрепя на митинга, а истински поддръжник. Съпругата му Лия също подчертава, че като майка на четири деца мирът е това, което цени най-много: „Защото знам какво е войната. Това се случи заради лоша политика“, каза тя. „Човек не трябва да мушка мечката за сметката на живота на децата на другите“.

Европейският избор

Докато вижда управляващата партия като миротворци, 48-годишната Нино каза, че харесва „Грузинската мечта“ заради политиките им срещу ЛГБТК+. „ЕС ни принуждава да приемем ЛГБТ. Не искам да виждам мъж с друг мъж”, каза тя. Въпреки това, подобно на много други, тя също таи личен гняв към предишното правителство, тъй като трима от членовете на семейството й бяха хвърлени в затвора, принуждавайки я да емигрира в САЩ като самотна майка. И основната причина да подкрепя „Грузинската мечта“ е, че чувства по-безопасно и по-свободно в съвременна Грузия. „Няма да те арестуват днес, освен ако не направиш нещо крайно. По времето на Миша се молех моето (семейство) да излезе живо“, каза тя, припомняйки политиката на Саакашвили за „нулева толерантност“ към престъпността.

Но хората от другата страна на политическия спектър виждат съвсем различна картина. Няколко дни преди митинга на „Грузинска мечта“ хиляди изпълниха същата улица, за да изразят непоколебимата си подкрепа за „европейския избор“. За тях е заложено бъдеще в ЕС и самата демокрация. „Днес виждам свободна Грузия да стои пред мен. Никой не е бил принуден да дойде тук, никой не е дошъл, защото им е казано, че ще загубят работата си, ако не се появят“, каза президентът Саломе Зурабишвили, която се присъедини към митинга.

Ето защо може би е заблуда да се мисли, че има голяма разлика в това, което противоположните страни искат. Всички в Грузия искат само мир, просперитет и европейско бъдеще. Само че за едната страна гаранцията за мир е членството в ЕС, от което те вярват, че „Грузинската мечта“ ще ги лиши, докато другата се страхува, че мирът ще свърши, ако управляващата партия изгуби контрол. Всички те ще се отправят към избирателните секции в събота, уверени, че ще спечелят. И доколкото не стои въпросът за споделянето на властта, изборния ден се очертава като затишие пред буря.

————-

Авторка на репортажа, публикуван в европейското зидание на „Политико“, е Дато Парулава

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

Шолц: Украйна във война няма да стане член на НАТО