Несигурност и страхове от руска дезинформация: Какво следва след падането на германския кабинет?

Германският канцлер, левоцентристът Олаф Шолц, загуби вота на доверие след седмици на сътресения, с което най-голямата икономика в Европа се насочи към предсрочни избори на 23 февруари.

Гласуването в Бундестага, което Шолц очакваше да загуби, позволява на президента Франк-Валтер Щайнмайер да разпусне законодателния орган и официално да разпореди провеждането на избори.

Решаващият вот последва пламенен дебат, в който политическите съперници си размениха гневни обвинения, предвкусвайки предстоящата предизборна кампания.

66-годишният Шолц, който се бори за поста си, изостава в проучванията на общественото мнение от консервативния опозиционен лидер Фридрих Мерц от Християндемократическия съюз (ХДС) на бившия канцлер Ангела Меркел.

След повече от три години начело Шолц изпадна в криза, когато непокорната му трипартийна коалиция се разпадна на 6 ноември, в деня, в който Доналд Тръмп спечели преизбирането си за Белия дом.

Политическите сътресения засегнаха Германия, която се бори да съживи задъхващата се икономика, засегната от високите цени на енергията и силната конкуренция от страна на Китай.

Берлин е изправен и пред сериозни геополитически предизвикателства, тъй като се сблъсква с Русия заради войната в Украйна и предстоящото завръщане на Тръмп засилва несигурността по отношение на бъдещите връзки с НАТО и търговията.

Тези заплахи бяха в центъра на разгорещен дебат между Шолц, Мерц и други партийни лидери преди гласуването в долната камара, при което 207 депутати подкрепиха Шолц срещу 394, които не го подкрепиха, а 116 се въздържаха.

След като Шолц изложи плановете си за огромни разходи за сигурност, бизнес и социални грижи, Мерц поиска да разбере защо не е предприел тези стъпки в миналото, като попита:

„На друга планета ли бяхте?“

Шолц твърди, че неговото правителство е увеличило разходите за въоръжените сили, които предишните правителства, ръководени от ХДС, са оставили в „плачевно състояние“.

„Крайно време е да инвестираме мощно и решително в Германия“, заяви Шолц, като предупреди за войната на Русия в Украйна, че „една високо въоръжена ядрена сила води война в Европа само на два часа полет оттук“.

Мерц обаче отвърна на удара, че Шолц е оставил страната в „една от най-големите икономически кризи на следвоенната епоха“.

„Имахте своя шанс, но не го използвахте… Вие, г-н Шолц, не заслужавате доверие“, обвини Мерц.

Мерц, бивш корпоративен адвокат, който никога не е заемал ръководен пост в правителството, порица пъстрия съюз на канцлерските социалдемократи (СДП), левите Зелени и либералните Свободни демократи (СвДП).

Коалиционните пререкания по отношение на фискалните и икономическите проблеми достигнаха своя връх, когато на 6 ноември Шолц уволни непокорния финансов министър от СвДП Кристиан Линднер.

Шолц отново се нахвърли върху Линднер за „продължилия седмици саботаж“, който взриви алианса и навреди на „репутацията на самата демокрация“.

Напускането на СвДП на Линднер остави Шолц начело на правителство на малцинството заедно със Зелените без да може да приеме важни законопроекти или нов бюджет.

Какво следва за Германия?

Германия е в разгара на предизборна кампания и се опасява от увеличаване на операциите за намеса, приписвани на Русия, с цел да повлияе на парламентарните избори.

През последните месеци Русия вече беше обвинена във възможна намеса в изборите в Молдова, Грузия и Румъния.

Берлин създаде специална работна група за „предприемане на необходимите защитни мерки“ срещу дезинформация, шпионаж и саботаж, насочени към изборите на 23 февруари, съобщи министърът на вътрешните работи Нанси Файзер.

„Целенасочените лъжи и клеветите са сред инструментите, използвани от пропагандната машина на Путин“, подчерта министърът в интервю за Süddeutsche Zeitung (SZ).

Докато лявоцентристкото правителство на канцлера Олаф Шолц обещава да помага на Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“, крайнодясната партия Алтернатива за Германия (АзГ) и радикалната лява партия BSW се противопоставят на изпращането на оръжия в Киев и се застъпват за водене на мирни преговори с Русия.

Експертите смятат, че техните послания имат тежест за част от населението и че е в интерес на Русия да ги засили.

През ноември Бруно Кал, ръководител на германските разузнавателни служби, заяви, че това е начинът Русия да участва „в процеса на формиране на политическото мнение“.

Москва използва въпроси, които разделят германското общество, като кризата заради Ковид-19, изменението на климата и икономическите трудности, отбеляза той.

Според Кал „всички тези конфликти се анализират в Москва и се използват като фактори за влияние, за да се подклаждат разделения“.

През септември няколко германски медии твърдяха, че агенция, свързана с руската власт, провежда дезинформационна кампания, целяща да сплаши избирателите, за да отслаби подкрепата за Украйна и да повиши популярността на АзГ.

Използвайки онлайн мемове и карикатури във Facebook, X, Telegram и Instagram, тази агенция, известна като Social Design Agency (SDA), е разпространявала невярна информация в продължение на поне две години, според разследването.

Кампанията е била „пряко контролирана от Кремъл“, твърдят медията Süddeutsche Zeitung и обществените радио- и телевизионни канали WDR и NDR, като се позовават на вътрешни документи на базираната в Москва компания.

SDA е заподозряна и в участие в дългогодишната кампания „Doppelgänger“ (от немски – двойник), забелязана още през 2022 г., в която фалшиви статии, имитиращи стила и оформлението на основните медии, обикновено западни, разпространяват проруски истории. Реномираните германски медии са били обект на нападение.

В Германия се наблюдава и разпространение на твърдения, разпространявани онлайн с цел подкопаване на доверието в самия процес на гласуване.

По време на европейските избори през юни звеното за проверка на АФП разследва твърдение, че малка дупка в ъглите на бюлетините ги прави невалидни.

В действителност този отвор се използва, за да помогне на слепите хора да гласуват.

Едно от съобщенията по темата, гледано хиляди пъти в Telegram, идва от канал, който редовно предава прокремълски послания.

Много подозрителни статии в мрежата се отнасят до изменението на климата и са насочени срещу германската Зелена партия.

Лидер на Зелените на изборите през февруари е Роберт Хабек, министър на икономиката и вицеканцлер в правителството на Шолц.

Хабек се оказа в центъра на клеветническа кампания малко след като обяви кандидатурата си за канцлерския пост преди няколко седмици.

Под прикритието на информационна платформа онлайн сайт го обвини в сексуално насилие над жена въз основа на видео, вероятно манипулирано с помощта на изкуствен интелект.

„Тайните служби не успяха да установят със сигурност произхода на видеото, но подозренията са насочени към руските публични власти“, заяви посочи Нанси Фейзер.

Германските власти също обвиниха Русия в няколко кибератаки през последните години. Една от тях, започнала през 2022 г., беше насочена към имейл адресите на служители в Социалдемократическата партия (СДП) на Олаф Шолц.

През ноември Германската статистическа служба съобщи, че е била хакната. Нейният директор Рут Бранд е и администратор на федералните избори. В статия в швейцарската преса, непотвърдена от властите, атаката се приписва на проруски хакери.

Висш руски генерал загина при взрив в Москва

Източник: БГНЕС

За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg