Българите се завръщат: Преобръща ли се негативната тенденция?

19 000 българи са се завърнали у нас през миналата година, пише БГНЕС. По данни на НСИ най-висок е броят на идващите от Германия, Великобритания, Испания и Турция. 

“Малко повече са жените – 51%, а 49% са мъжете. Най-много са на възраст 15-64 години, 60% от тези, които са се завърнали са в тази възрастова група“, казва пред БГНЕС Магдалена Костова, директор на дирекция “Демографска и социална статистика” в НСИ.

През 2022г. близо 103 000 души са сменили настоящия си адрес в рамките на страната, казва още Костова. 

“Като цяло най-много хора мигрират в най-големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Като най-много са в София. 17 000 души са избрали през миналата година да живеят в столицата“, посочва Магдалена Костова.

Според Кристиян Шкварек, представител на групата на Европейските консерватори и реформисти, процесът на завръщане е започнал преди около 15 години във всички източноевропейски държави. 

“Поетапно с покачването на жизнения стандарт започнаха да се преобръщат миграционните тенденции. През последните 30 години свикнахме, че е нормално повече хора да напускат, отколкото да се връщат, но не е така, в повечето държави по света не е така. Нещата се нормализират“, обясни Шкварек пред БГНЕС.

Шкварек коментира, че не е сигурно, че се връщат основно млади хора. „Връщат се чисто механично повече хора, отколкото напускат. Не е сигурно, че не се връщат хора, които вече са се пенсионирали, хора, които са си спестили пари на Запад или западни пенсионери, то не е казано, че повечето от тези хора са български граждани. Структурата на това дали ни напускат млади хора и се връщат стари не е много изяснена все още“, уточни той.

Според него има два начина, с които можем да стимулираме повече хора да се връщат в страната. По думите му едната рецепта за това е чисто материална. „Това е държавата – тези държавни политики, държавни програми за връщането на хората, подобряването на средата на живот“, обясни Шкварек. Има и още един фактор, който оказва влияние. „Има един елемент, който е отвъд формалната политика и това е усещането за гордост, за престиж в една държава. Има държави, в които се живее по-зле, отколкото в България и хората не напускат толкова много, има много части от САЩ, където се живее ужасно, но хората не напускат. Едно от обясненията е престижността на това да живееш в една държава“, поясни историкът.

Той даде пример с Полша, Унгария и Турция. „Народи като поляците, унгарците заложиха на това да направят престижно това да си поляк или унгарец. Дори в Турция има повече хора, които се връщат, отколкото я напускат, защото там имаше една дългосрочна политика на налагане на това, че да си турчин е престижно. В България не е престижно да си българин и да се върнеш в България, защото нямаме тази културна политика да налагаме това“, каза Шкварек.

Според него ключът за съживяването на регионите в страната е инфраструктурата. „В България начинът да съживим региони, като например северозапада, е само и единствено с инфраструктура. Представете си една бърза скорострелна жп линия от онези, които летят с 300 км в час, с която можеш да работиш в центъра на София и да живееш във Враца или Видин и да се връщаш вкъщи за един час, неща които са направени на Запад. Инфраструктурата, свързването на държавата е начинът да не се налага на хората да напускат провинцията и да се скупчват в градовете“, каза още Кристиян Шкварек. 

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от България кликнете ТУК

След първо класиране: Близо 10 000 деца остават извън яслите и детските градини в София