Български учени разработват ваксина срещу COVID-19

април 9, 2020

Българска ваксина срещу коронавируса се разработва в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН. Това е съвсем нова идея – много интересна и обнадеждаваща, каза директорът на Института по микробиология на БАН доц. д-р Пенка Петрова пред БТА.

Тя съобщи, че разработката на българската ваксина за коронавируса е частично финансирана от Института „Пастьор“ в Париж, тъй като Институтът по микробиология на БАН е член на мрежата на институтите „Пастьор“.

Вече започна разработването на българската ваксина срещу коронавируса, но за прилагането на клинични изпитания при мишки и хора е още рано да се говори.

На този етап не може да се прогнозира кога ще имаме българска ваксина за коронавируса, защото разработването на една ваксина е много дълъг процес и той трябва да мине през всички етапи, обясни доц. Петрова.

Проектът за разработването на българската ваксина за коронавируса е само на Института по микробиология на БАН и е на неговия Департамент по имунология, двегодишен е и се ръководи от доц. Андрей Чорбанов.

Институтът „Пастьор“ в Париж частично финансира този наш проект за разработването на ваксината за коронавируса, като вероятно ще се пренасочат и средства от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, каза доц. Петрова.

Финансирането от тази европейска програма е в рамките на по-голям проект, който се изпълнява от четири института на БАН в направлението „Биомедицина и качество на живот“.

По този начин учените от БАН обединяват усилията си в този по-голям проект, по който ще се изследват и антивирусни вещества, ще се прави лекарствен дизайн, ще се търсят нови подходи за диагностика на вирусните инфекции, ще има и разработка на ваксини.

Вероятно разработването на ваксини ще се финансира като „голямо перо“ от този проект, който е по-голям, по-мащабен е и в рамките на цялата Българска академия на науките, заяви доц. Пенка Петрова.

Тя отбеляза, че Институтът по микробиология е един от най-големите институти на БАН и в него има няколко департамента – по обща микробиология, биотехнология, вирусология, имунология и по инфекциозна микробиология.

В института работят около 140 учени, има и 60-70 души помощен персонал, като най-важното ни международно участие е това в мрежата на институтите „Пастьор“, коментира директорът.

Правят и други научни изследвания, свързани с коронавируса

Институтът по микробиология на БАН си сътрудничи и с други институти на БАН, за да се ограничи разпространението на коронавируса, съобщи доц. Пенка Петрова.

С Института по органична химия на БАН нашият институт работи за синтеза на антивирусни вещества. Научен екип от Института по органична химия с Център по фитохимия е синтезирал около 70 антивирусни съставки – аналози на хлорокина и на различни други вещества.

Учените химици синтезират веществата, а в Института по микробиология се тества тяхната антивирусна активност, обясни директорът.

Другото ни сериозно и хубаво сътрудничество е с Института по полимери на БАН, в който се разработват нови материали за създаването на защитни маски с електроовлакнени полимери за обработка на повърхностите. Това са нови материали – наноматериали, които могат да се включват в защитни маски.

В Института по микробиология вече беше проверено дали тези нови материали пропускат антивируси частици и доказахме, че те са много надеждни за влагането им в защитни маски, каза доц. Петрова.

Тя съобщи, че учени от Института по молекулярна биология и от Института по микробиология на БАН подпомагат изследванията, свързани с коронавируса в лабораторията на УМБАЛСМ „Пирогов“.

Разработки в тази област имат и учени от Института по експериментална патология, антропология и морфология на БАН. Учени от този институт работят в направленията „Вирусология“ и „Имунология“, обясни доц. Пенка Петрова.