Докато Серхий Остапенко се криеше в пикапа си под дърветата, за да се прикрие посред нощ, наоколо се чуваше грохотът на руските бомбардировки.
„Врагът ни обстрелва 24 часа в денонощието. Не си спомням кога за последен път е имало тишина за повече от час“, казва 32-годишният украински пилот на дрон, говорейки от десния бряг на река Днепър в Южна Украйна – една от новите фронтови линии в жестоката война, която вече навлиза във втората си зима.
Остапенко е член на подразделението за безпилотни летателни апарати „Синове на гръмотевицата“, част от операцията на Украйна за пресичане на Днепър, изтласкване на руските сили и установяване на трайно присъствие на левия бряг. По-рано този месец Украйна заяви, че е „завоювала опорна точка“ на брега, което е потенциално значителен напредък в досегашната неубедителна контраофанзива.
Нощната му мисия на Остапенко току-що бива прекъсната, защото руснаците са установили позицията на подразделението му на десния бряг – принуждавайки ги да се укрият.
„Това е още една – мисля, че беше ракета“, каза той пред Си Ен Ен, докато се чуваше поредното взривяване, а лицето му беше осветено само от слаба червена светлина. „Всеки път, когато влизам в тази зона… всеки път се сбогувам с живота си, защото осъзнавам, че може да бъде прекратен във всеки един момент, защото ще удари или ракета, или снаряд. Човек свиква с това, но е неприятно.“
Напредък по Днепър
Днепър е четвъртата по дължина река в Европа, дълга 2200 км, която тече от Русия през Беларус и Украйна до Черно море.
Тя се вие през блатата на окупираната от Русия Херсонска област – през ноември миналата година руските войски бяха принудени да се оттеглят през реката, след като бяха изтласкани от град Херсон от украинските бойци.
Освобождаването на града след осеммесечна брутална окупация беше еуфорична победа и ключов момент във военните усилия на Украйна. Но оттогава насам не настъпи голямо подобрение, а град Херсон и околностите му все още са подложени на непрестанни бомбардировки от руските сили от другата страна на реката.
Река Днепър, която на някои места е широка няколко километра, служи като естествена защитна бариера за руските войски – отчасти затова тя се превърна в основна цел за Киев. Украинските сили и преди са организирали набези през реката, но установяването на стабилен плацдарм през реката и отблъскването на руснаците може да спомогне за по-добрата защита на град Херсон, като се увеличи разстоянието между цивилното население и вражеската артилерия.
И – поне теоретично – едно настъпление на левия бряг може да даде на Киев отправна точка за настъпление на юг към окупирания Крим – полуостровът, който Русия незаконно анексира през 2014 г.
Украинските въоръжени сили твърдят, че са отблъснали руските войски на 3 до 8 км от реката.
„Сега нашите (войски) напредват от другата страна на Днепър. Това е много трудно, полагаме много усилия, за да стане възможно и да увеличим силите си от другата страна на Днепър“, каза Остапенко.
Той добави, че са установени „определени връзки“ през реката, които позволяват на украинските войски да транспортират „оръжия, боеприпаси, храна, гориво“ до колегите си „от другата страна“.
Междувременно неговото подразделение за въздушно разузнаване работи за осигуряване на прикритие на войниците, преминаващи реката, за наблюдение на руските войски и движения и за подпомагане на прикриването на местоположението на украинските войски и оборудване.
Това е опасна работа; Остапенко описва, че е изправен пред ежедневен обстрел от „безпилотни самолети камикадзе, мисля, че са „Шахид „, ракети, „Град“, минохвъргачки и танкове“.
Но той добави, че бомбардировката може да се разглежда като добър знак: „Врагът се опитва да се съпротивлява колкото се може повече, което показва, че правим всичко правилно. Ние им създаваме много проблеми и (те) се опитват да се борят с това“.
Трябва да оцелеем
През цялото време в град Херсон радостта от миналогодишното освобождение е избледняла за някои жители, които се съсредоточават върху това просто да преживеят всеки ден.
„Когато е тихо, е дори по-страшно, отколкото когато има обстрел“, казва 54-годишната Инна Балиоха. „Чакаш, постоянно слушаш, намаляш звука на радиото. За да можеш да чуваш звуците зад прозореца, за да можеш да реагираш навреме на обстрела“.
Тя е един от около 73 000 жители, които все още живеят в Херсон – по-малко от една четвърт от първоначалното му население от 300 000 души. Между това, че трябва да се грижи за 4-годишния си внук и крехката си 87-годишна майка, „решението да не напускам е взето отдавна“, казва тя.
Но животът в разгара на войната е взел своите жертви. Една от първите думи на внука ѝ е „тревога“, казва тя. „Той знае как да реагира, ако се чуе сирена за въздушна тревога. Той знае къде да отиде. Ако зад прозореца се чуят взривове, той си има малко скривалище в коридора.“
Обстрелът е станал толкова силен, че са спрели да излизат навън за кратки разходки, като сега остават предимно вкъщи. „В момента правя всичко, което зависи от мен, за да предпазя детето“, казва тя. „Основната ни задача е да оцелеем. Това беше основната задача по време на окупацията. Така е и сега. Трябва да оцелеем.“
Според Олександър Прокудин, ръководител на военната администрация на Херсонска област, през последния месец атаките срещу Херсон са се засилили, като в един момент са достигнали 700 изстрела за един ден.
Руските войски „по-често удрят жилищни райони, защото нашите защитници напредват и се опитват да сплашат обикновените граждани в местата, намиращи се в близост до река Днепър“, казва Прокудин. „Това е отмъщение и сега се усеща повече, защото нашите войници вече са на левия бряг на Херсонска област. Гражданите на Херсонска област усещат това отмъщение“.
Но, добави той, всеки жител на Херсон е „пример за смелост“. Колкото и тежки да са условията, Херсон все още е свободен от руска окупация – което означава, че хората могат „свободно да общуват, свободно да се разхождат по нашата земя“, каза той. „Домът дава на хората сила. Те се държат, защото са си у дома.“
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от света кликнете ТУК
