На 6 май православната църква чества Гергьовден – деня на Свети великомъченик Георги Победоносец – един от най-почитаните светци и мъченик за Христовата вяра.
На Гергьовден имен ден празнуват десетки хиляди българи, носещи имената Георги, Гергана, Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео и техни производни.
Днес честваме и Деня на храбростта и празник на Българската армия.
И тази година честванията преминават под знака на пандемията. Затова масови военни паради, танкове и ракетни установки няма да има.
Водосветът на бойните знамена и знамената светини ще започне в 9.30 ч. пред паметника на Незнайния воин в столицата. В тържествения ритуал ще участва и Гвардейският представителен духов оркестър, както и 7 представителни блока на Националната гвардейска част, Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили и Спецчастите.
На церемонията ще присъстват президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев, министърът на отбраната в оставка Красимир Каракачанов, както и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Демонстрации ще има и край морето. Във Варна ще се проведе ритуал по тържествено издигане на Военноморските флаговете.
В Пловдив, в авиационна база в „Граф Игнатиево“, ще има демонстрации с изтребители МиГ-29 и бойни вертолети. А на полигона в Црънча край Пазарджик силите за специални операции ще покажат акция за обезвреждане на терористи.
ДА ПАЗИМ ТРАДИЦИИТЕ!
Св. Георги е един от най-почитаните светци у нас. Покровител е на овчарите, нивите, стадата и растителността. Отбелязването на Гергьовден е свързано с много и разнообразни обреди и обичаи, а ние ще ви разкажем за най-известните от тях.
Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата.
Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има обичай рано сутрин всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.
С Гергьовден започва лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на роднини.
Коленето на агне в чест на свети Георги е задължително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището вкъщи, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките правят кръстен знак по челата и бузите на децата, за да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, за да се отпъдят магиите и болестите от дома.
Гергьовското агне винаги се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката „да тече млякото като вода”. По стара традиция кожата на агнето трябва да се дари на църковното настоятелство.
За празника се приготвят и специални обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в пълно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато втасва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца”.
Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.
Празничната трапеза обикновено е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, освен печеното агне и хлябовете, се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. Трапезата е придружена с песни, музика, танци, устройват се борби и състезания.
През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите.
Скандал, обвинения в оказване на натиск и заплахи за съд в Комисията по ревизията (ВИДЕО)
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от България кликнете ТУК
