На ФокусСпорт

Честваме един от най-големите български светци – Свети Иван Рилски

Днес православната църква отбелязва Успението на един от най-големите български светци – Свети Иван Рилски Чудотворец, обявен за небесен закрилник на българския народ.

Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца. По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител, припомня БТА.

Преподобният Иван Рилски е роден около 876 година в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България.

Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир. След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 година и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител.

Около 980 година мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 година унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново.

Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

Ето какво четем за живота и чудесата на Свети Иван Рилски в Светото писание:

„След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.“

„След това демоните, като не можеха да понасят многото подвизи на преподобния, се явиха една нощ във вид на разбойници, биха го и го прогониха от онова място. Преподобният тръгна и навлезе във вътрешната пустиня на Рила планина, и се посели в хралупата на едно голямо дърво. По Божий промисъл в пустинята израсна сланутък (нахут), с който преподобният се хранеше дълго време. Някакви пастири, нагостени веднъж от преподобния с този сланутък, си откраднаха тайно от него и си отидоха по пътя. Но когато пожелаха да ядат, намериха шушулките празни. Тогава се върнаха и поискаха прошка от преподобния.“

„Веднъж при преподобния дойде един бесноват човек. И когато наближи до един стадий, падна на земята, валяше се и казваше: „Огън ме гори и не мога да отида по-нататък.“ Спътниците на бесноватия помолиха преподобния и го убедиха да отправи молитва за него. И след като светецът помоли Бога, болният оздравя.“

„По-късно, избягвайки човешката слава, преподобният отиде далеч, в неизвестно място, където намери една пещера под висока скала и се засели. Но демоните го грабнаха и го хвърлиха долу. А преподобният пак се качи в пещерата, докато демоните с Божията помощ станаха невидими. Оттогава ангел Господен му носеше храна всеки ден. И на него се изпълни писаното: „Хляб ангелски яде човек“

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

Още от рубриката ни НА ТОЗИ ДЕН вижте тук.

Подобни статии

Back to top button