Чудото на Селим бей и раждането на манастира „Свети Георги“ край Поморие
По българското Черноморие християнството оставя ранни и дълбоки следи, вплетени в историята на древния град Анхиало – днешно Поморие, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.
Според преданието именно през тези земи преминава свети апостол Андрей в своето пътешествие „към Киев“, проповядвайки новата вяра по бреговете на Черно море. Археологически и писмени сведения подсказват, че още през III–IV век в района вече е съществувала организирана християнска общност, а градът е имал свои епископи.
В този исторически контекст се вписва и появата на един от най-старите духовни центрове в региона – манастирът „Свети Георги“. Смята се, че първоначалната му форма възниква през VII век, когато гръцки колонисти създават малка монашеска обител край Анхиало. Това ранно светилище обаче не е пощадено от бурите на историята – с настъпването на османското владичество манастирът е разрушен и дълго време мястото остава в забвение.
Съдбата му се променя драматично в края на XVII век, когато в района се заселва турският благородник Селим бей. Той изгражда тук голямо феодално владение – чифлик, който обхваща обширни земи. Именно с него е свързана най-известната и най-необикновена легенда за възраждането на светата обител.
Според преданието Селим бей страдал от тежка и неизлечима болест. Дълго време търсил лек, но без успех. Една нощ сънувал, че в двора на имота му се намира чудодейна вода, която ще го изцери. На сутринта наредил да се разкопае посоченото място и там действително бил открит мраморен барелеф на свети Георги. Днес този артефакт се пази в аязмото на манастира и се смята за едно от най-съкровените му свидетелства.
Скоро след разкопките от същото място започнал да извира вода. Според легендата Селим бей първи се измил от нея и оздравял. Чудото променило живота му – той приел християнската вяра заедно със своето семейство и в знак на благодарност издигнал малък параклис. Така поставил началото на възстановяването на манастира „Свети Георги“ върху старите му основи.
Историята не свършва дотук. След време бейът овдовял и приел монашество, като според преданието станал и първият игумен на новата обител. В още един жест на благочестие той дарил на манастира целия си чифлик – около 3800 декара земя, осигурявайки материалната му устойчивост за поколения напред.
През 1856 година на мястото е изграден нов храм, като старият параклис остава запазен и до днес, скрит под по-късната постройка. Именно това наслагване на различни епохи прави манастира особено ценен – тук се срещат раннохристиянски традиции, османска история и възрожденска духовност.
Днес манастирът „Свети Георги“ край Поморие е не само действаща светиня, но и своеобразен музей на вярата. В него се съхраняват ценни икони от XVIII и началото на XIX век – образци на едно изкуство, което носи белезите на различни школи и духовни влияния.
Така една история, започнала с древни апостолски пътувания, преминала през разрушения и османски владения, и достигнала до едно чудодейно изцеление, продължава да живее и днес – като разказ за вяра, преображение и памет, която не изчезва с времето.
За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg
