Миналия петък около 3 часа сутринта бях събуден от нещо, което звучеше като стрелба. Не бях сбъркал много. От задните прозорци на апартамента ми в южната част на Париж можех да различа бомбички, хвърляни по полицията, и да чуя незабавния отговор с оръжия, които френската полиция използва за борба с безредиците.
Вечерта бях прекарал в следене на новините за жестоките бунтове, които избухваха спонтанно в цяла Франция. Имаше познати образи на горящи коли и сгради и тежко въоръжени полицейски редици – познати поне на всеки, който е преживял последните няколко години на гневни протести във Франция. Но това, което беше най-притеснително в тези бунтове, беше мащабът на всичко: насилието не се ограничаваше само в кварталите на големите градове, а беше навсякъде, включително и в живописни градчета като Монтаржи в Лоарет.
Легнах си малко след полунощ с тревожното усещане, че всичко ще се влоши. На следващия ден обиколих квартала си и разгледах останките от предишната нощ – изгорели коли, мотоциклети и кофи за боклук, кафене-табак, в което бяха нахлули за цигари, и китайски ресторант, разбит без особена причина. На ъгъла на улиците “ Vercingétorix“ и „Alain“ разговарях с двама полицаи, които бяха част от екип, патрулиращ в района с велосипеди. Бяха достатъчно дружелюбни, но раздразнителни. Попитах ги за инцидента, предизвикал бунтовете – застрелването или „екзекуцията“ от полицай на 17-годишния Нахел Мерзук при проверка на пътя в парижкото предградие Нантер миналия вторник. Те казаха, че това е лошо, но добавиха, че рано или късно нещо подобно е трябвало да се случи. „Трябва да разберете, когато отидете в някои от тези квартали“, каза един от тях. „Трябва да си постоянно напрегнат и нащрек, готов да бъдеш нападнат по всяко време. Усещането е като да си във военна зона.“
Това е и езикът, използван от двата френски полицейски синдиката, които в петък излязоха с комюнике, в което се казва, че полицията е „в бойна готовност, защото сме във война“. Тази подстрекателска реторика веднага беше критикувана от левите политици, като Жан-Люк Меленшон написа в Туитър, че полицейските профсъюзи трябва да „замълчат“, предвид „убийственото поведение“, провокирано от подобни изявления. Междувременно Ерик Земур, крайно десен журналист, превърнал се в политик и бивш кандидат за президент, продължава да описва бунтовете като „първите импулси на гражданска война“.
Това не е първият път, в който Земур или Марин льо Пен предупреждават за „гражданска война“ – и двамата го повтарят от години. Крайнодесният писател Лоран Обертон, който е и влиятелен журналист в крайнодесните среди, наистина е направил кариера с подобни катастрофични твърдения. Бестселъровата му трилогия от романи, наречена „Герила“, се основава на сценария за измислена гражданска война във Франция. В първия от тях гражданската война избухва в измислено общинско имение на север от Париж, след като няколко северноафриканци са застреляни от полицай.
В имота избухва в насилие, което, подтикнато от социалните мрежи и основните медии, скоро се разпространява в цяла Франция. Стряскащо, но именно подобно нещо се случи през последните няколко дни.
Езикът на войната обаче не се ограничава само до политическата десница. Недалеч от мястото, където разговарях с двамата полицаи, разговарях с Башир Мокрани, който живее в апартамент в един от сивите небостъргачи с изглед към малкия, обрасъл с храсти парк, в който бяхме седнали.
Без да бъде подканян, Башир заяви: „Това не е само усещане за война. Това е война. Това е война срещу нас – хората, които живеят на места като това“, каза той, показвайки с жест жилищния квартал зад нас. „Сега съм на 40 години, имам магистърска степен и семейство, но през целия си живот съм бил дискриминиран и унижаван, почти винаги от полицията. А сега се случи това. Хората не могат да търпят повече“.
Ако във Франция има война, то поне засега тя се води по-скоро в символичен, отколкото в реален план. На фона на целия хаос се забелязва, че размирниците атакуват не само полицейски участъци, но и кметства, данъчни служби, училища – всяка обществена институция, която принадлежи на Френската република.
Гневът е насочен срещу всичко, което символизира републиката – а това в крайна сметка е демократичният идеал за „свобода, равенство и братство“. Причината е, че голяма част от маргинализираното население в бедните френски квартали смята, че този идеал не се отнася за тях или че просто е лъжа.
Еманюел Макрон е изправен пред сериозни предизвикателства през следващите дни. Приоритет ще бъде да възстанови по някакъв начин реда, при това с минимални щети. В същото време той трябва да се справи с разгневената и разбунтувана полиция, както и с риска бунтовете да продължат да се разрастват в продължение на няколко седмици или повече, както през 2005 г.
Независимо от това, сега може би е моментът, в който френското правителство и хората, които живеят във Франция, трябва да се замислят в по-дългосрочен план дали френската република в този си вид все още е адекватна на реалностите през XXI век.
Андрю Хъси, „Гардиън“
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от света кликнете ТУК
Зеленски: Най-малко 21 000 бойци на „Вагнер“ са убити в Украйна
