Димитровден е! Отбелязваме най-големия есенен църковен празник

Българската православна църква почита днес паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден. Празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.

Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и го кръстили Димитрий.

След кончината на родителите си Димитрий заел висок военен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимиан (Галерий) спрял в Солун и поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, но увещанията били напразни. Хвърлили го в тъмница. Загинал мъченически през 306 година – прободен с копие.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и на гроба на Свети Димитър в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро. За мироточивите му мощи се говори в паметници от десети век.

Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун“. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.

Днес мощите на Свети Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се почита като покровител на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.

Името на Свети Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт.

Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.

Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима“.

В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.

На 26 октомври завършва и традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус.

Понякога като заплата се дава освен определената сума, още кат дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

„Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято“ – гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци.

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

Още от рубриката ни НА ТОЗИ ДЕН вижте тук.