BulletinНа ФокусПоследни новиниСвят

Джордж Фридман: Мирният план на Путин

Под ръководството на президента Владимир Путин Русия нахлу в Украйна с предположението, че разгромът на Украйна ще бъде бърз и пълен, което ще доведе Русия до източната граница на НАТО.

Разбира се, Русия не успя да постигне целите си, като разчете погрешно отбранителното разузнаване на Украйна и подцени намеренията на Съединените щати и Германия, за които Москва предполагаше, че ще приемат някакво решение, когато руският петрол спре да тече. Вместо това САЩ изпратиха огромни количества оръжия в Киев, Германия се справи без руска енергия, а Украйна продължи да държи по-голямата част от територията си.

Основният проблем беше, че руската армия не беше подготвена да води война. По тази причина Путин привлече Групата „Вагнер“ – частна отбранителна организация, на която изглежда имаше по-голямо доверие от собствените си командири. Групата „Вагнер“ и руският висш щаб започнаха постепенно да водят ожесточени битки за стратегията и разпределението на доставките, като кулминацията бе въстание, а по-късно и самолетна катастрофа, при която загина командирът на „Вагнер“. Оттогава насам Путин трябваше да разчита на командването на редовната армия, което доведе до невъзможност за налагане на решителна победа.

Има много спекулации относно причините, поради които тя не е успяла да го направи.

Моята теория е, че на Путин му липсват компетентни заместници. Въпреки това през последната седмица той започна да чисти дома си по странен начин, като освободи и назначи министри на отбраната и военни командири на длъжностите специални съветници и на националната сигурност, като в същото време ротира хора с опит в икономиката на военни и отбранителни позиции. Някои от служителите под висшия команден състав бяха арестувани по обвинения в корупция. Путин обясни, че войната в Украйна е толкова икономически, колкото и военен въпрос, и освобождаването на тези ръководители се дължи не на техния провал, а на необходимостта от икономически опит. Той ги изпрати с уверението, че те все още са в състояние да ръководят военните. Това беше странна постъпка, която ми напомни за освобождаването на бизнес ръководители чрез поставянето им на важни постове, което им позволява да запазят лицето си и в идеалния случай да предотвратят възмездие.

Мотивите за пренареждането станаха по-ясни в края на миналата седмица, когато Путин предложи мирно споразумение, основано на разделянето на Украйна по сегашните бойни линии. (Предложението дойде чрез източници на Ройтерс, а не по дипломатически канали, което даде възможност на Путин официално да го отрече). Това беше последвано от настъпление към Харков. С други думи, Путин предложи мир, но пропусна да спомене, че ще използва времето, необходимо на Запада да оцени плана, за да атакува или да премести линията. Забележително е, че преди предложението той се срещна с китайския президент Си Дзинпин, вероятно за да поиска материална или офанзивна помощ – уловка, целяща да отвлече вниманието на Вашингтон. Китай за кратко обгради Тайван с кораби, но след това ги оттегли. По този начин приключи „заплахата“ Китай да открие втори фронт.

Интересното в предложението на Путин е, че макар и привлекателно за враговете му, то не решава драматично проблема със стратегическата дълбочина на Русия.

То би сложило край на една война, която налага огромни разходи на Украйна и съюзническите държави, оставяйки голяма част от Украйна непокътната, но войната все пак би приключила. Също така не би постигнала много в личен план за Путин, който трябва да излезе от двугодишното фиаско с нещо повече от опити за въстания, терористични атаки в Москва и все още действащо украинско ръководство.

В този момент Путин се бори за собствения си авторитет и следователно за наследството си. Той трябваше да направи жест към уморената си от войната страна – привлекателен сам по себе си, но засега само концептуален. Следващата стъпка трябва да бъде създаването на стабилен фронт, на който да се работи. Това, което изглежда се случва, е, че Путин признава слабостта на армията си и се опитва да ограничи отговорността си за нейната недостатъчност чрез странно разместване на личния състав. Той също така се опитва да принуди САЩ да приемат неясни правила поради изтощението на обществото от войната. Съществува опозиция срещу войната, но тя не е достатъчно силна, за да принуди САЩ да се намесят. И вероятно се надява, че войната между Хамас и Израел ще отклони доставките от САЩ. Накратко, сега той търси изход от войната, която започна, но не може да си позволи да доведе докрай.

 

Джордж Фридман, Геополитикал фючърс.

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от света кликнете ТУК

Макрон е „напълно готов“ да признае Палестина

Подобни статии

Прочетете също
Close
Back to top button