Генов: В кабинета на Тагарев от ПП-ДБ Миленски сключил 118 договора за над половин милион лева без документи
Автор: Евгени Генов, бивш директор на Информационния център на Министерството на отбраната
Скандално уволненият бивш шеф на Информационния център на Министерството на отбраната (ИЦ на МО) Владимир Миленски ( още по-бивш член на БКП, адютант от Джурово време и настоящ водещ фактор в Атлантическия съвет на България), докато бил на власт, харчил от военния бюджет с 200. С бясна скорост подписвал договори, като за една година от 1 юли 2023 г. до 31 юли 2024 г. е парафирал общо 118 контракта с физически и юридически лица. Което ще рече средно по близо 10 договора на месец, или през 4-5 дни по един. Това става ясно от отговора на служебния военен министър Атанас Запрянов на питане от депутата от ГЕРБ и председател на парламентарната Комисия по отбрана Христо Гаджев. Да припомним, че Владимир Миленски бе изхвърлен от МО след протест на обществеността, медиите и генералите заради видеоклип на Военния телевизионен канал (ВТК), който опозори набирането на войници за Българската армия.
Общо изплатените суми след неговите подписи са над половин милион – 540 027 лв. А това е близо една шеста от годишния бюджет на центъра.
Прави впечатление, че държавни пари са харчени без необходимост, на поразия. Договори са подписвани без съответен предхождащ документ – т. нар. докладна записка, която обосновава причината и нуждата да се извърши финансовият разход. А това е принцип, издигнат в ранг на закон в МО и в държавната администрация въобще. Иначе какво се получава? Събужда се, да речем, бившият другар и настоящ евроатлантик Владимир Миленски някоя сутрин в добро настроение и тъй като неговият пръв приятел Тодор Тагарев, тогава военен министър в кабинета на ПП-ДБ, го е облякъл в безконтролна власт и му е дал да ръководи информационната политика на МО, решава да сключи едно договорче. Да речем с негов добър познат. А той е артист, инфлуенсър, блогър, водещ на ТВ предавания, участник в „Сървайвър“ и прочее особено модерни сега житейски амплоа. Казва се Стефан Василев Попов, по-известен като Чефо. Та на въпросния Чефо веднъж му е изплатена сумата 6 000 лв. Предметът на договора е изработване на кратки видеа, които публикува в своите социални мрежи, плюс провеждане на интервюта с гост, посочен от ИЦ на МО.
А сега внимание: един от тези гости е самият шеф на ИЦ Миленски. Значи той е посочил себе си за гост, за което е платено с държавни средства. Интервюто с него е 2.20 ч. ходене по мъките поради невъзможността да се разбере и следи ходът на мислите на Тагаревия любимец. Веднъж имах лошия късмет да попадна на друг разговор в Youtube между командира на специалните ни сили генерал-майор Явор Матеев и Чефо. Въпросите и репликите на водещия към госта бяха от рода на: ама верно ли, сериозно ли, ама то като на война, наистина ли, така ли и… прочее „шедьоври“ на телевизионно интервю. Ето за такива „съдържателни“ предавания изгоненият бивш шеф на ИЦ с лека ръка е давал по 6 бона. Не от своя джоб, а народна пара. Интересното е, че с този Чефо е сключен друг договор с абсолютно същия предмет на дейност без никаква разлика, едно към едно, но този път като юридическо лице – с фирма „СВП 93 ЕООД“, на стойност 4 100 лв. Лично за мен не става ясно как така за една и съща работа може да се плаща два пъти.
Последното изречение в отговора на служебния военен министър Атанас Запрянов (явно писано от някой чиновник) до председателя на Комисията по отбрана Христо Гаджев, откъдето и да го погледнеш, си е „шедьовър“, направо кърти асфалта, казано на жаргон. То гласи буквално: „Част от финансовите средства са разходвани за сключване на договор за създаване на мобилно приложение, което трябва да стартира до месец, и за закупуване на софтуер, които ще подпомогнат отдел „Мониторинг“ в дейността му по следене на информационните потоци, идентифициране и анализиране характеристиките на хибридни информационни атаки срещу въоръжените сили и отбраната и предприемане на действия по ранно предупреждение за тях“. Боже, Боже, сега разбрахте ли за какво иде реч? Основната задача на този отдел и преди, и сега, след безумните реформи на Миленски, е да следи публикациите на военна тема в цивилния печат, телевизии и сайтове. И най-вече критичните – кой пише срещу министъра, армията и отбраната. Тоест журналисти да следят журналисти. Това и нищо друго. А ако някой изтълкува как може да се „предприемат действия по ранно предупреждение за тях“, става дума за „хибридните информационни заплахи“, разбирай руски, сигурно ще е лауреат за държавна награда.
