ISW: Русия има интерес от военния конфликт Иран-Израел

преди 9 часа

Владимир Путин, Иран, Израел, ескалация — EPA/BGNES

Руските представители осъдиха израелските удари срещу Иран от 13 юни, а президентът Владимир Путин предложи да улесни преговорите по ядрената програма на Иран. Путин проведе отделни телефонни разговори с иранския президент Масуд Пезешкиан и израелския премиер Бенямин Нетаняху.

Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).

Кремъл заяви, че Путин е осъдил ударите на Израел като нарушения на Устава на ООН и международното право. Русия подкрепя усилията за разрешаване на ситуацията с ядрената програма на Иран и вече е предложила инициативи, насочени към намиране на „взаимно приемливо споразумение“. Русия е готова да посредничи в преговорите между Иран и Израел.

Руското министерство на външните работи обвини западните държави за провокирането на антииранска „истерия“ в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), позовавайки се на резолюция от 10 юни, с която Съединените щати и E3 (Обединеното кралство, Германия и Франция) предложиха да обявят Иран за неспазващ задълженията си за ядрена защита.

Руското министерство на външните работи издаде съвети за пътуване на руски граждани.

ISW ще коментира допълнително руската реакция на израелските удари срещу Иран в предстоящия бюлетин на работната група „Противническо съглашение“.

Покачването на цените на петрола след израелските удари срещу Иран може да увеличи руските приходи от продажби на петрол и да подобри способността на Русия да поддържа военните си усилия в Украйна.

Приходите на Русия от петрол и газ са около 30 процента от общите федерални приходи през 2024 г., което подчертава значителната роля, която приходите от петрол и газ играят във финансирането на руските държавни разходи.

ISW преди това оцени, че нарастващите икономически ограничения върху Русия все повече възпрепятстват способността ѝ да поддържа продължителни военни усилия в Украйна.

Кремъл продължава усилията си да подготви руската отбранително-индустриална база за продължителна война с Украйна и потенциална бъдеща война с НАТО. Путин откри на 12 юни кръг от правителствени дискусии относно руската държавна програма за превъоръжаване за 2027-2036 г., която се фокусира върху модернизацията и подобряването на руските противовъздушни, космически, безпилотни и роботизирани системи.

Той твърди, че руските системи за противовъздушна отбрана са свалили над 80 000 въздушни цели от февруари 2022 г. насам, 7500 от които са оперативно-тактически и крилати ракети. Путин твърди, че почти всички тези ракети са произведени на Запад.

Изявленията вероятно са отчасти отговор на операция „Паяжина“, в която украинските сили демонстрираха способност да постигат оперативна изненада и да изстрелват дронове срещу авиобази в дълбокия тил на Русия, подчертавайки неспособността на противовъздушната отбрана в тези райони да отблъсне удари с дронове от малък обсег на действие.

Не е ясно как Русия възнамерява да финансира тези мащабни планове за модернизация.

На 13 юни Русия предаде на Украйна телата на загиналите в бой украински военнослужещи. Украинският координационен щаб за третиране на военнопленници съобщи на 13 юни, че Русия е върнала 1200 тела на украински граждани, повечето от които са военнослужещи.