Как “заразени” с коронавирус след 36 часа се оказаха здрави?
Паниката около заразените детски учителки и фалшивата новина за положителната COVID-19 проба на директора на “Пирогов” проф. Асен Балтов отново повдигнаха въпроса за точността на бързите тестове.
Припомняме, че преди дни бе съобщено, че три учителки от столична детска градина, посетили Сърница, са с положителни тестове за коронавирус. 36 часа по-късно обаче PCR тестовете доказаха, че те са здрави.
Според лекари дамите от детската градина със сигурност са били в Сърница, за което пътуване те обясниха, че са се пошегували, уплашили са се, че там има много заразени, и са си направили бързи тестове. Такива за месеците на пандемията вече има в почти всяка аптека, пише “24 часа”.
Тяхната цена е между 110 и 150 лева, а точността им далеч не е доказана на 100%. Именно затова дълго време от Националния оперативен щаб се обявяваха против масовото тестване с такива.
Паниката заради плъзналия коронавирус се разрасна, след като неизвестен сайт abcnews.bg съобщи новината рано сутринта в четвъртък, че проф. Асен Балтов също е заразен, като цитира служители от “Пирогов”.
В информацията пише, че професорът ходил без маска и даже оперирал. Самият шеф на Спешната болница не коментира никъде в публичното пространство има ли проблем с неговото здраве. По-късно от пресцентъра на “Пирогов” пуснаха официално:
“Във връзка с появили се запитвания, касаещи здравословното състояние на изпълнителния директор проф. Асен Балтов, ви информираме, че проф. Асен Балтов НЕ е с положителен резултат на COVID-19. Проф. Асен Балтов е в добро общо състояние. Проф. Балтов благодари на всички за проявената загриженост и внимание към него.”
Проф. Балтов наистина се е тествал, защото е бил контактен с доказано заразен с COVID-19. Почти едновременно с официалното съобщение пред медиите в Бургас директорът на Националната референтна лаборатория проф. Тодор Кантарджиев обяви, че “един голям началник от “Пирогов” и един по-малък началник от “Пирогов” са дали отрицателни тестове за коронавирус.
Дали са по две отрицателни проби – снощи и тази сутрин.
“Току-що му се обадих по телефона, отрицателен е”, заяви проф. Кантарджиев, визирайки проф. Балтов.
Теоретично коронавирусните тестове са доста прецизни, но както при всички видове изследвания се допуска известен процент грешки. Неточности може да покажат както т.нар. бързи тестове, които търсят антитела в капка кръв, така и PCR тестовете, които проверяват дали в секрети от носа и гърлото се открива генетичен материал (РНК) от вируса.
Повече грешки се приписват на тестовете за антитела, но според няколко проучвания в различни държави причините за грешни резултати могат да бъдат и извън самия тест, а да се дължат на пропуск в процедурата, условията на съхраняването по време на транспорт на материала за изследване, “скриване” на вируса в по-дълбоките отдели на дихателната система, където лаборантът не достига.
Сред недостатъците на тестовете е възможността за фалшиви негативни резултати и фалшиви позитиви. Епидемиолозите се притесняват повече от фалшивите отрицателни – изпуска се възможността за спиране на разпространението на вируса.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от България кликнете ТУК
