БългарияНа ФокусПоследни новини

Каква съдба очаква разкритите шпиони?

Някои шпиони са твърде важни, за да бъдат оставени от своите ръководители да гният в чужд затвор, след като са били заловени, и те биват разменени в рамките на размяна на шпиони. В други случаи ловците на шпиони не са склонни да обмислят размяна, тъй като предателството е толкова голямо, че дългогодишната присъда в затвора изглежда заслужена, пише „Политико“. 

А има и ненужни хора – толкова нископоставени, че техните ръководители не се интересуват какво ще се случи с тях, след като бъдат разкрити, и твърде незначителни, за да се обмисли размяна на шпиони.

След като шпионажът отново влезе в заглавията на вестниците, след като във Великобритания бяха повдигнати обвинения на трима български граждани в рамките на разследване на предполагаема руска шпионска група, „Политико“ разглежда как живеят виновниците в миналото, след като са били разобличени.

Живот в блясък

За Анна Василиевна Кушченко (известна още като Анна Чапман), бивш руски „спящ“ агент, чиято огнена коса завладява американската и британската таблоидна преса, животът след шпионажа е доходоносен и е във вихъра на модни ревюта, телевизия и бизнес възможности. Чапман, взела фамилията си от британец, за когото се омъжи за кратко, беше посрещната с празненство при завръщането си у дома, след като беше разменена преди повече от десетилетие в най-голямата размяна на шпиони след края на Студената война. Съединените щати освободиха 10 руснаци, сред които и Чапман, а Кремъл предаде Сергей Скрипал, руски разузнавач, осъден за шпионаж в полза на Великобритания, и още трима души.

Тя и нейните колеги спящи агенти се срещнаха с Владимир Путин при пристигането си и според съобщенията са пели заедно патриотични песни. След това много от тях са получили добре платена работа като консултанти в държавни компании, но Чапман е попаднала в полезрението на Кремъл, който иска да я популяризира като „момиче на Бонд“ за Путин. Първоначално тя е назначена за съветник на главния изпълнителен директор на руска банка. Но оттогава насам е била модел на модния подиум, моден дизайнер, телевизионна водеща и предприемач.

Андрей Безруков, известен в САЩ като Доналд Хийтфийлд, който също се завърна в същата размяна, се превъплъти в академик в Университета по международни отношения в Москва.

Липсващ дом

Трима от печално известния кръг „Кеймбриджска петорка“ – Ким Филби, Гай Бърджис и Доналд Маклин – успяват да избегнат залавянето и бягат в Москва. Ролята им на двойни агенти все още преследва британското разузнаване – и тримата са представители на висшата британска класа, смятани за напълно надеждни.

Те нанасят дълбоки и трайни щети на британските разузнавателни служби: предават хиляди свръхсекретни документи, предупреждават за възможни руски дезертьори и предават работещите за британците и американците зад Желязната завеса.

За разлика от Чапман, никой от тях не е водил бляскав живот в сивия Съветски съюз. Филби е разочарован от факта, че КГБ не му се доверява в продължение на много години и не го пуска на работа. През първите няколко години той е държан практически под домашен арест. Неговият най-близък контакт с КГБ, Михаил Любимов, който ръководи станциите на КГБ във Великобритания и Дания по време на Студената война, разкрива по-късно, че руснаците са се страхували Филби да не избяга обратно във Великобритания, подтикнат от скука и носталгия по дома.

Вероятно това не е бил неоснователен страх – на Филби е липсвал крикетът и елитните магазини Harrods и Fortnum & Mason. По-късно той получава второстепенна роля в обучението на новобранци на КГБ и му е позволено да напише цензурирана книга с мемоари. Бърджис и Маклийн също се опитват да се адаптират към живота в Съветския съюз. Разпуснатият живот на Бърджис, който се подхранва с алкохол, става все по-безпорядъчен. Маклийн е по-дисциплиниран и асимилиран в Съветския съюз, като служи като специалист по икономическата политика на Запада и британските външни работи. Но и той се обръща към твърдия алкохол, а съпругата му Мелинда го напуска за кратко заради Филби, преди да се върне на Запад.

Излишните

Нацията, за която сте рискували свободата си, може да не се обади никога – особено ако нямате никаква тяхна мръсотия за поднасяне.

Охранителят на британското посолство Дейвид Балантайн Смит, родом от Пейсли, Шотландия, понастоящем излежава 13-годишна присъда, след като беше признат за виновен в шпионаж в полза на Русия. Той е копирал секретни документи, които е намерил в отключени шкафове за документи и на бюрата в посолството в Берлин, където е работил.

Оставащи да гният в затвора

През 90-те години на миналия век са арестувани Олдрич Еймс от ЦРУ и Робърт Хансен от ФБР. Хансен шпионира за съветските и руските разузнавателни служби от 1979 до 2001 г. и предателството му е описано от прокурорите като „може би най-тежката разузнавателна катастрофа в историята на САЩ“. Той продава хиляди свръхсекретни документи за ядрените стратегии на САЩ, развитието на военните оръжейни технологии и американските контраразузнавателни програми.

Еймс предоставил имената на агенти на КГБ, работещи тайно за Вашингтон, които били екзекутирани при разобличаването им. Говореше се за включването им в размяна на шпиони, но руснаците не са държали шпиони от същия калибър, които да разменят – освен това предателството им е било толкова отвратително, що се отнася до американските служби, че не са заслужавали да бъдат разменени. От 2002 г. до смъртта си през юни тази година на 79-годишна възраст Хансен е затворен в затвор с максимална сигурност в Колорадо, където е държан в изолация по 23 часа на ден. Еймс, който сега е на 82 години, излежава доживотната си присъда в затвор със средна степен на сигурност в Индиана.

Мистерия

Не всеки бива арестуван. Двамата руснаци, заподозрени в извършването на отравянето в Солсбъри през 2018 г., се появиха по руската държавна телевизия, след като бяха идентифицирани като заподозрени. Те се прочуха с това, че са посетили „прекрасния“ английски град като туристи, за да видят катедралата му. В репортаж на Би Би Си от 2021 г. се казва, че оттогава те не са виждани. 

––––––––––––––––

Джейми Детмер и Анабел Диксън за „Политико“

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от България кликнете ТУК

След убийството на Алексей Перов: Кой е следващият?

Подобни статии

Прочетете също
Close
Back to top button