Вицепремиерите Красимир Каракачанов и Екатерина Захариева бяха извикани в парламента, за да бъдат изслушани по позицията на България за Северна Македония. Припомняме, че вчера страната ни официално наложи вето върху започването на преговори за присъединяване на РС Македония към ЕС.
От БСП поискаха по въпроса да бъде изслушан премиерът Бойко Борисов, но това предложение бе отхвърлено от депутатите. Стигна се до кратко напрежение в пленарната зала. В крайна сметка бе решено Захариева и Каракачанов да обяснят пред народните представители позицията на страната ни.
Външният ни министър Екатерина Захариева отново повтори, че докато България не получи гаранции от Северна Македония, че исканията й, които са залегнали и в Договора за добросъседство, ще бъдат изпълнени, “зелена светлина” няма да има.
„Докато не получим правни гаранции – както от Скопие, така и в контекста на преговорния процес в ЕС, че политиката ще бъде променена, ние не можем да дадем съгласие за провеждане на първата междуправителствена конференция и стартиране на преговори за членство“, категорична бе Захариева от парламентарната трибуна.
По думите на Захариева по българската позиция има национален консенсус, който продължава през годините:
„Българските национални интереси в РС Македония са обект на обществен и политически консенсус, пресичащ през поколенията външната политика на България, залегнал в декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. Тази декларация е пример за приемственост във времето и на междупартиен консенсус, с който малко държави могат да се похвалят. Те ни дадоха и необходимата политическа тежест да отстояваме уверено националния си интерес в разговорите си със Скопие“, отбеляза Захариева.
И въпреки всичко, което страната ни е направила за съседката си, изпълнение на ангажиментите от страна на Скопие няма:
„Независимо от всички наши прояви на добросъседство, Скопие не промени същността на своята политика към България. Ангажиментите към страната ни запазиха единствено декларативен характер, а по същество Скопие продължи политика си в подкрепа на неоснователните малцинствени, исторически, езикови и други претенции. Имаме дълъг списък от случаи, в които те не се придържат от подписани двустранни документи“, каза още Захариева пред депутатите.
От парламентарната трибуна Захариева заяви, че според нея тоталитарното мислене все още държи хората в Македония „в клещи“, давайки за пример организираното от кмета на Скопие честване на годишнината от смъртта на Тито.
„Докато голяма част от другите бивши Югославски републики почитат множеството жертви на режима на Тито, в Скопие неговото наследство се възвеличава. За съжаление, тази идеологическа конструкция, подхранвана от „дълбоката държава“, за която говори бившия премиер Любчо Георгиевски, държи обществото в капан“, смята външният ни министър.
Като примери Екатерина Захариева посочи още административните спънки пред българския бизнес в Македония, бавенето на транспортния коридор номер 8, антибългарската реторика в медиите и изкривеното представяне в средствата за масова информация на българската позиция.
„Ние оставяме вратата за комуникация и сме готови във всеки един момент за двустранни преговори с РС Македония“, отбеляза в заключение нашият първи дипломат.
В парламента се яви и вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. По думите му последно време в македонските медии няма толкова публикации за коронавируса, колкото срещу България.
“Македонските граждани да зададат въпроса на своето правителство защо водиха такава политика, която доведе до това, че преговорите не започнаха”, каза той.
Вицепремиерът бе категоричен, че политиците от Северна Македония са се държали сякаш България има нужда от одобрение за започване на преговори, а не те.
По думите на Каракачанов добрият тон се е изгубил с времето:
“През годините Северна Македония е имала лицемерна и враждебна политика спрямо България. След решаване на проблема с Гърция Македония започна да си „показва рогата“, коментира Каракачанов.
Той бе категоричен, че работата на историческата комисия е била блокирана:
“Ескалацията на говора на омразата нараства и през медии, и през поведението на тяхната дипломация. В същото време нищо не се промени по отношение на една от залегналите клаузи в договора. Трябваше решенията на историческата комисия да следва промяна в тяхната образователна система и учебници. Напротив, работата на комисията буквално беше блокирана след влизане на Северна Македония в НАТО. Моето впечатление е, че по време на разговорите колегите от Скопие се държаха така, все едно България е кандидат, а не те”, каза Каракачанов.
“Колегите от Скопие трябва да си вземат необходимата поука”, категоричен бе военният министър.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от България кликнете ТУК
