МненияНа ФокусПоследни новини
Кеворкян: Точно Жечев каза “Ум Бог не дава, ум и разум се дават от културата”
ЧУЙТЕ ТОНЧО ЖЕЧЕВ:
„Бог ни е дал едно от най-хубавите кътчета на земята.
Дарби колкото искаш в нашия народ.
Но ум Бог не дава.
Ум и разум се дават от културата.
Ние страдаме от липсата на култура в отношенията помежду ни, а това се създава с дълги, дълги години плодоносна работа.
Това не става за ден, за два. Трябва да бъде преодоляно нетърпението. България трябва да бъде майка за всички ни.
Помните, че през 1923 година Гео Милев изрече нещо страшно: „А що е то Отечество?”. Невероятен въпрос.
След като още Ботев беше поставил отечеството дори и пред децата си! Ние го задълбочихме този въпрос и това до голяма степен се оказа основа на ожесточението.
Затова гениалният Шилер казва, че за да се обясни един момент е нужна цялата история…”
И досега райските кътчета в Родината не могат да компенсират огромната липса на култура в отношенията между българите, и тяхната отчайваща омраза помежду си.
/“Всяка неделя“, 1990 година//
***
ТОНЧО ЖЕЧЕВ ЗА „ВСЯКА НЕДЕЛЯ“:
„Кеворк винаги е имал пряко отношение към обществено значими теми и е държал пулса на времето тогава.
Въртеше, сучеше и гледаше да ни изпита и по най-животрептящите въпроси.
Те и затова я закриха, след разговора с (Николай) Амосов.
Остро беше предаването за тия времена.
„Всяка неделя” беше голям прозорец към света и към това, което става в страната.
Тогава нямаше нито парламент като хората, нито печат, какъвто трябва. Беше едно нескончаемо надпяване по една и съща мелодия, а „Всяка неделя” се различаваше и изпълняваше до известна степен ролята на несъществуващия парламент, на несъществуващите вестници с влияние. Създаде наченките на един по-свободен и нормален диалог в обществото.
Помня много добре и интервюто с Николай Амосов. Това беше събитие. Моментът беше кризисен, тежък.
Турците бягаха към Турция, почваха вълнения, чуваше се, че се стреля в някои от турските райони в България. „Екогласност” започваше някои от акциите си и излизането на Амосов в такъв момент наистина възбуди духовете.
Той каза много силни думи за времето, за пороците на социализма, а това бяха неща, които не бяха озвучавали българското политическо пространство в продължение на пет десетилетия”
/фрагмент от „77 свидетелства за Легендата“ на Антон Стефанов/
***
Тончо Жечев е писател, хуманитарист и литературен критик. Тълкувател на българското духовно наследство. Автор на фундаменталното историческо изследване „Българският Великден или страстите български”. Той е автор на редица литературоведски изследвания, между които”Идеи на прозата”;”История и литература”; „Въведение в новата българска литература”;”Какво иска свободата”и др.
Член – кореспондент на БАН, директор на Института за литература на БАН, главен редактор на сп. „Летописи”.
