Кой ще плати сметката за зеления преход в ЕС?

По данни на Световния икономически форум икономическа активност на стойност около 40 трилиона евро е “умерено” или “силно” зависима от природата. Необходимо е преминаване към по-екологични източници на енергия, но как да го постигнем?

Стратегията на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., наречена „Европейска зелена сделка“, стартира трудно, отбелязва „Евронюз“.

След нейното одобрение през 2020 г. Европа се сблъска с редица предизвикателства – по-специално войната в Украйна и пандемията от Ковид 19.

Растящите проблеми, свързани с климата ставаха все по-належащи, но бяха изтласкани от по-непосредствени кризи в икономически затруднените държави членки.

Според висшия консултативен орган на ЕС в областта на науката за климата перспективите в момента са мрачни.

„Дългосрочното планиране и развитие на енергийната инфраструктура на ниво ЕС не е съвместимо с целите на блока в областта на енергетиката и климата до 2030 г. и с целта за неутралност на климата до 2050 г.“, заяви през юни Европейският научноконсултативен съвет по въпросите на изменението на климата.

Понастоящем обаче напредъкът е по-скоро необходимост, отколкото избор.

Освен непосредствените заплахи за здравето, породени от кризата с климата, икономиките на ЕС не могат да се надяват да процъфтяват на световната сцена, ако продължават да са толкова зависими от изкопаемите горива.

Според европейските лидери такава промяна е възможна, но трябва да се даде приоритет на ефективното ѝ финансиране.

Финансиране от потребителите срещу финансиране от данъкоплатците

Интегрирането на зелени технологии в производството на енергия първоначално ще доведе до увеличаване на разходите, но мненията за това кой трябва да плати сметката са разделени.

„В Европа трябва да се проведе дебат за това кой ще плаща за енергийния преход“, подчерта Фабиен Рокес, изпълнителен вицепрезидент на фирмата за икономически консултации Compass Lexecon.

На конференцията Business Europe в Брюксел тази седмица той обясни: „Например Законът за намаляване на инфлацията в САЩ е чудесен, но в основата си той разчита на фискални мерки. Така че това са пари на данъкоплатците, а не на потребителите на електроенергия.“

От една страна, финансирането на промяната в устойчивото развитие чрез данъци е логично в смисъл, че климатът е обществено благо.

Чрез Закона за намаляване на инфлацията САЩ са възприели този подход – финансират инвестициите в климата с държавни пари.

Друг вариант, според експертите, е да се повишат цените на енергията, за да се прехвърлят нарастващата тежест върху потребителите.

Тези, които използват повече, ще плащат повече, въпреки че подобен подход поражда опасения за домакинствата, които се борят с високите разходи за живот.

Международната агенция по енергетика предвижда, че около 30% от необходимите средства за борба с изменението на климата в световен мащаб ще трябва да дойдат от публичния сектор, а 70% ще бъдат осигурени от частния сектор.

Частното финансиране може да дойде и от редица инвестиции и финансови инструменти като зелени облигации.

Осигуряване на средства и ефективното им използване

Евродепутатът от ЕНП Кристиан Елер отбеляза, че пазарната реформа е от съществено значение за осигуряването на адекватни средства за зеления преход.

„Знаем, че европейският финансов пазар няма да осигури това адекватно финансиране в сегашното си състояние… банките не са в състояние да финансират прехода.“

Едно от решенията, които той изтъкна, е напредъкът по Съюза на капиталовите пазари, който има за цел да създаде единен пазар на капитали в целия блок.

Понастоящем финансовите системи все още са фрагментирани в различните държави, което затруднява трансграничните инвестиции.

„Ако имате фрагментиран капиталов пазар и искате да създадете портфолио от 100 или 200 бизнес сценарии, знаете, че в Европа това ни струва много повече, отколкото в САЩ“, продължи Елер.

Евродепутатът също така отбеляза, че наред с увеличаването на възможностите за инвестиции, държавите от ЕС трябва да бъдат подпомагани в достъпа до тези фондове.

Той изтъкна по-конкретно недостатъците на мярката за подкрепа след Ковид – Механизма за възстановяване и устойчивост.

Много държави членки още нямат достъп до тези средства поради прекомерна бюрокрация.

Солидарност между държавите членки

Европейските институции трябва да се съсредоточат и върху хармонизирането на енергийните пазари в ЕС, заяви Пиер Шелекенс, който ръководи отдела за стратегия и координация в Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия.

Ако една държава членка предлага по-високо ниво на компенсация за енергоемките индустрии, работещи с изкопаеми горива, това може да създаде неравнопоставеност и да подкопае целите на блока в областта на климата.

Шелекенс посочи, че макар „условията да не са абсолютно идентични“ в целия блок, ЕС може да се опита да направи националните пазари „по-сходни“.

Той уточни, че предвид неотдавнашната енергийна криза в Европа субсидиите за изкопаеми горива са оправдани, за да се „подкрепят промишлеността и домакинствата“.

Тъй като „ситуацията се нормализира“, Шелекенс предлага различен, по-единен подход.

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

Курти: Мирът на Балканите ще бъде застрашен, ако Русия победи в Украйна