Краят на Башар Асад

Сирийският президент Башар Асад ръководеше безмилостното потушаване на продемократичния бунт, който прерасна в една от най-кървавите войни на века.

Днес бунтовниците влязоха в столицата, след което стана ясно, че Асад е напуснал страната, което може да означава край не само на 24-годишното му управление, но и край на неговия клан, който управляваше страната в продължение на 50 години.

След като се сблъска с общонационални протести с искане за свалянето му от власт и въоръжен бунт, който почти смаза, Асад – до светкавичната бунтовническа офанзива – си беше върнал контрола над голяма част от Сирия в гражданската война, започнала през 2011 г.

Асад от години разчита на съюзите си с Русия, Иран и ливанската терористична групировка „Хизбула“, за да запази властта си.

Докато водеше безмилостна война за оцеляване на своето управление, той се представяше пред народа си и пред външния свят като единствения жизнеспособен лидер на Сирия пред лицето на ислямистката заплаха.

Но водената от ислямистите бунтовническа офанзива, започнала на 27 ноември, изтръгна град след град от контрола на Асад.

На 8 декември бунтовниците обявиха, че са влезли в Дамаск.

Малко след това Сирийският център за наблюдение на правата на човека съобщи, че президентът е напуснал страната, а самите бунтовници обявиха, че „тиранинът“ е „избягал“.

БЕЗ РЕАЛНА ОПОЗИЦИЯ
Години наред Асад се представяше за защитник на сирийските малцинства, за опора срещу екстремизма и за единствения възможен носител на стабилност в опустошената от война страна.

На многобройните избори през годините, проведени единствено на контролираната от правителството територия, той получаваше огромна подкрепа, на фона на обвиненията от страна на западните държави и правозащитните групи, че изборите не са били нито свободни, нито честни.

На официални срещи, по време на интервюта и дори на фронтовата линия 59-годишният офталмолог по образование се държеше спокойно. Зад фасадата обаче се криеше изумителната способност да се задържи на власт в условията на многобройни вълни на насилие и трансформационни промени в Сирия и региона като цяло.

НОВО РАЗДАВАНЕ НА КАРТИТЕ

Един от журналистите, който се е срещал с Асад няколко пъти преди и след избухването на войната през 2011 г., обясни пред АФП, че Асад е „уникална и сложна фигура“.

Асад притежава „същите качества“ като баща си Хафез Асад, който управлява Сирия в продължение на почти три десетилетия до смъртта си през 2000 г., каза журналистът, който отказа да бъде назован от съображения за сигурност.

Хафез ал-Асад, ръководител на сирийската партия Баас, наложи в страната таен, параноичен режим, при който и най-малкото подозрение за несъгласие можеше да доведе до затвор или нещо много по-лошо.

Башар ал-Асад никога не е трябвало да стане президент, но животът му се променя коренно, когато по-големият му брат Басел, който е подготвян да наследи властта, загива при пътнотранспортно произшествие през 1994 г.

Башар прекъсва следването си по офталмология и напуска Лондон, където среща съпругата си Асма, британска сирийка и мюсюлманка сунит, която работи за компанията за финансови услуги JP Morgan.

В родината си той посещава курс по военно дело, а баща му го обучава на политика.

Когато последният умира, Башар става президент чрез референдум, като се кандидатира без конкуренция, а през 2007 г. печели втори мандат.

Полагайки клетва на 34-годишна възраст, Асад първоначално е възприеман от жадуващите за свободи сирийци като реформатор, който може да премахне дългогодишните репресии и да въведе икономическа либерализация.

В първите дни Асад е виждан да шофира собствената си кола или да вечеря в ресторант със съпругата си.

Той облекчи някои от тежките ограничения, които съществуваха по времето на баща му.

СМЪРТОНОСНА РЕПРЕСИЯ
Първоначалният му имидж на реформатор обаче бързо се изпари, след като властите арестуваха и вкараха в затвора учени, интелектуалци и други членове на движението, известно тогава като „Пролетта на Дамаск“.

Когато Арабската пролет достигна Сирия през март 2011 г., избухнаха мирни демонстрации с призиви за промяна.

В отговор Асад, който е и главнокомандващ на въоръжените сили, заповядва брутално потушаване на протестите и бързо се стига до гражданска война.

По време на войната, в която загинаха повече от 500 000 души и половината от населението беше разселено, позицията на Асад спрямо демонстрантите и опозицията не се промени.

Пред Сирия и пред света той оправдаваше бомбардировките и военните кампании като война срещу „терористите“.

Междувременно неговият апарат за сигурност наложи брутална система за лишаване от свобода на дисиденти в мрежа от центрове за задържане и затвори, разположени из цялата страна, които станаха известни със своите злоупотреби.

Той беше обект на безброй карикатури на художници дисиденти, които го изобразяваха като убиец, не на последно място след химическите атаки през 2013 г. срещу бунтовнически бастиони около Дамаск.

От началото на водената от ислямистите бунтовническа офанзива Асад повтаряше отдавнашната си позиция, че конфликтът в Сирия е манипулиран от чужбина.

„Терористичната ескалация отразява далечните цели за разделяне на региона и фрагментиране на страните в него и (за) преначертаване на картата в съответствие с целите на САЩ и Запада“, заяви Асад на 2 декември.

Той е баща на три деца. Съпругата му Асма е наречена „роза в пустинята“ от списание Vogue преди бунта.

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

Тръмп, Макрон и Зеленски на среща в Елисейския дворец