Краят на ерата Макрон

Днес Франция гласува на парламентарни избори, които ще бъдат решаващи за политическото бъдеще на страната и на които крайната десница може да стане най-голямата партия в парламента за първи път.

Центристкият президент Еманюел Макрон свика предсрочните избори три години по-рано, след като силите му бяха разгромени на парламентарните избори през юни – авантюра, която според мнозина наблюдатели се провали.

След като излезе начело на първия тур на изборите на 30 юни, крайната десница на трикратната кандидатка за президент Марин Льо Пен беше уверена, че нейният Национален сбор (“RN”) може да спечели абсолютно мнозинство в парламента и да коронова за министър-председател 28-годишното си протеже и партиен лидер Бардела.

Но през последната седмица бяха сключени повече от 200 тактически пакта за гласуване между кандидати от центъра и левицата по места, за да се предотврати победата на RN в завръщане на анти-крайно десния “Републикански фронт”, свикан за първи път, когато бащата на Марин Льо Пен Жан-Мари се изправи срещу Жак Ширак на втория тур на президентските избори през 2002 г.

Така последните проучвания на общественото мнение прогнозираха, че RN няма да успее да достигне 289-те места, необходими за абсолютно мнозинство в 577-местното Национално събрание, като все пак ще бъде най-голямата партия в парламента.

Подобен резултат би позволил на Макрон да сформира широка коалиция срещу RN и да запази Габриел Атал като служебен министър-председател. Но също така би могъл да предвещава дълъг период на парализиран политически живот във Франция, точно когато тя се подготвя да бъде домакин на Олимпийските игри от 26 юли.

“Днес опасността е от мнозинство, доминирано от крайната десница, а това би било катастрофално”, заяви Атал в последното предизборно интервю за френската телевизия на 5 юли.

Мнозина във Франция остават озадачени защо Макрон свика избори, които не е длъжен да провежда и които могат да завършат с удвояване на присъствието на RN в парламента и намаляване наполовина на контингента му от центристки депутати.

Но президентът, известен със склонността си към театрални жестове, изглежда възнамерява да осъществи това, което нарича “изясняване” във френската политика. той се надяваше, че в крайна сметка ще остави три ясни лагера – крайно десен, центристки и твърдо ляв.

Окончателните проучвания на общественото мнение, публикувани от две организации преди изборите прогнозираха, че RN ще спечели между 170 и 210 места, следвана от широката лява коалиция “Нов народен фронт” (NFP) със 145-185 места и центристите на Макрон със 118-150 места.

Тъй като според прогнозите Алиансът “Заедно” на Макрон ще заеме трето място, успехът на НФП е още една ключова тема за изборите, макар че единството му изглежда крехко, тъй като обхваща както традиционните социалисти, така и твърдолявата партия “Непреклонна Франция” (LFI) на Жан-Люк Меленшон.

Какъвто и да е резултатът, изборите рискуват да подкопаят статута на Макрон като една от най-значимите политически фигури в Европа и ключова западна опора за Украйна в борбата с руската инвазия.

“Франция е на прага на сеизмична политическа промяна”, заявиха анализатори от Европейския съвет за външна политика (“ECFR”), като предупредиха, че дори Макрон да контролира правителството след изборите, той ще бъде изправен пред “законодателни блокажи”, които ще отслабят “гласа на Франция на европейската и международната сцена”.

Макрон, който през последните дни изчезна от общественото полезрение в очевиден стремеж да не провокира повече електората, обеща да изкара мандата си до 2027 г., когато трябва да се оттегли и когато Льо Пен изглежда предусеща като шанс да спечели Елисейския дворец.

Льо Пен гневно осъди визията на Макрон за управление на “една партия”, обхващаща от дясно до ляво, като изключва RN, нахвърляйки се върху френските елити, които според нея заговорничат срещу нея.

След успеха на първия тур обаче RN имаше трудна последна седмица на кампанията, като няколко скандала, свързани с кандидати на RN – включително един, който беше сниман с нацистка шапка на Луфтвафе. Всичко това постави под натиск Льо Пен и Бардела.

След като гласуването започна в събота в отвъдморските територии на Франция, избирателните секции в континенталната част на страната се отварят в 06:00 ч. по Гринуич и ще приключат в 18:00 ч. по Гринуич.

Прогнозите, които обикновено дават много близка представа за крайния резултат, се публикуват скоро след това, а политическите лидери реагират бързо по време на предизборната лудост, която държи нацията в напрежение.

Въпреки оспорваната надпревара, партиите от целия политически спектър призоваха френските гласоподаватели да гласуват масово на 7 юли, за да повлияят на резултата в едната или другата посока именно защото проучванията на общественото мнение прогнозираха, че крайната десница ще бъде най-голямата партия, но няма да получи абсолютно мнозинство.

Повече от 50 кандидати и активисти на кампанията са били физически нападнати по време на четириседмичната кампания, която е най-кратката в съвременната история на Франция.

Около 30 000 полицаи, включително 5000 в Париж, ще бъдат ангажирани този уикенд, за да предотвратят инциденти и проблеми.

Стюарт Уйлямс и Дейвид Кларк, АФП

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

Путин е изпратил във Вашингтон план за прекратяване на войната в Украйна