МненияНа ФокусПоследни новини
Кристиян Шкварек: Писъците на демократичната общност против военното обучение доказват липса на мисъл
Нередактиран текст от Фейсбук страницата на Кристиян Шкварек:
А пък сега големият вой: Военно обучение в училище. 
——————————————————————
Преди година имах някаква бегла, наивна надежда, че след първата мащабна война в Европа от ВСВ насам либералните хора ще се събудят. Ще се плеснат по челото и осъзнаят, че историята не е приключила, както им втълпяваха хора като Фукуяма. Че оттук нататък не следват единствено нови филми на Марвел и версии на Айфона. Че войните, включително точно тук, при нас, а не някъде далеч в Африка, не са феномен на миналото. Те са съставна част от човешката природа и политика, поради което ще ги има и занапред. Следователно, може би, някакви основни функции на обществото с цел самозащита са все пак нужни: армия, национализъм, военна подготовка. Че това не са “глупости от соца”, а тъкмо нещата, които в момента спасяват Украйна.
Бях наивен. Година по-късно тъкмо най-големите ястреби, настояващи да пращаме военна помощ на Украйна и венцеславещи всеки доброволец на фронта пищят в неистов вой срещу идеята за военно обучение в училищата. И не, съображенията им не са срещу това как точно ще се провеждат и с какво качество – програмата още не е налична. Воят им е срещу самата идея за военното обучение. Същите хора, които по цял ден пищят, че до нас се провежда ужасяваща война,в която трябва да вземем страна, и която може утре да дойде тук ни казват, със същата истерия, че е абсурдно да има военно обучение. Трябвало такова по информационни технологии или философия, вместо това.
Причината за това противоречие у демократичната общност е, че това е обществена група, която предимно не мисли. Тя чувства. Мислите може и да им казват, че войната на 200 км от границите ни е доказателство за ползата от такова обучение. Но самото словосъчетание “военна подготовка в училище” им мирише: на соц, на мокет, на казарма. А чувствата, особено естетическите, са винаги по-силни и водещи у либералния, градски човек. Например, ако ще либералът да разбере с пълното си съзнание, че неговата градска партия се ръководи от очевидно глупав човек с видими умствени дефицити, то поне естетическото усещане от него ще е на “Харвард” на нещо глобално, западно. Либералът ще предпочете – винаги, “правилното” усещане и естетика пред това да го управляват по-кадърни хора, от които обаче получава грешното естетическо усещане, това на “мутри”, “патрЕоти”, “селяни” и прочее.
Преди дни гледах Иван Кръстев по Панорама. Кръстев е нещо като либералното гуру в България, човекът, който седи до Сорос в Мюнхен и идейно зад Прокопиев и Капитал. Дори Кръстев каза в Панорама, че войната в Украйна е доказала нуждата от такива неща като национализъм и военна подготовка на обществата през 21-ви век. За съжаление за либералния планктон по-долу по веригата трябва да мине време, преди новите хрумвания от центъра горе да стигнат и улегнат. Дано Капитал скоро послуша Иван Кръстев и излезе с корица в защита на военното обучение, та и “демократичната общност” да схване новата реалност и престане да се излага с пищене по това, което спасява в момента оплакваната от тях Украйна.
