Кристо и Жан-Клод – една любов, която и смъртта не можа да спре

юни 1, 2020

Те вече са заедно – там, където всичко е по-светло, по-чисто и по-добро. Кристо и Жан-Клод се две души, свързани завинаги заедно, които дори смъртта на единия не можа да раздели…

Христо Явашев и Жан-Клод де Гийебон са родени в един ден на една и съща година – 13 юни 1935 г. Той – в България, а тя – в Казабланка. Срещат се в Париж през 1958 г., докато той рисува по поръчка портрет на майка й, пише fashioninside.bg.

По това време Кристо е беден художник, емигрант от България. Чувството на бедност, изолация и отчуждение са верни негови спътници в този период от живота му. Жан-Клод започва да взима при него уроци по рисуване и му помага с френския език, но за любов от пръв поглед между двамата не може и дума да става.

В началото Кристо се увлича по доведената й сестра Джойс, а тя се сгодява за приятеля си Филип Планшон.

Месец преди сватбата, Кристо и Жан-Клод се влюбват, но въпреки това брак има. След медения месец бременната от Кристо Жан-Клод решава да се раздели със съпруга си и да заживее с художника. Скоро се ражда синът им Кирил.

ЗАЕДНО И В СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

„Аз станах човек на изкуството от любов към Кристо”, споделя Жан-Клод. „Ако той беше станал зъболекар, щях да стана зъболекарка и аз.“

В началото Кристо започва да опакова в съвсем малки мащаби. Увива с напоено със смола ленено платно празен флакон от боя, завързва го и третира с лепило, пясък и автомобилна боя.

През 1959 г. той забравя за боите и все повече се концентрира върху опакованията, но променя стила си. През 1962 г. заедно с Жан-Клод реализира първия си проект, в който двамата опаковат множество варели, открити в пристанището в Кьолн – „Желязната завеса – стена от петролни варели”.

За целта една от страничните на река Сена улици – ул. „Висконти” била блокирана от гъсто наредени петролни барели. Въпреки някои проблеми с властите, двойката оставила инсталацията с петролните барели за цял един час. Две години по-късно артистичното семейство заминава за САЩ.

Началото им в новата страна е свързано с редица трудности: езикова бариера, дългове и липса на място за живеене. След дълго търсене двамата откриват западнала сграда, която ремонтират в продължение на два месеца. Проблемите обаче не ги отдалечават един от друг, а заздравяват връзката помежду им.

„Ние не работим като писателите, композиторите или художниците, които създават творбите си в самота”, споделя Кристо. „Ние работим като археолози и морски изследователи. Това, което търсим, не се намира в нас, а е някъде отвън. Затова е полезно да работим заедно. И затова никога не повтаряме нещата.”

Двамата артисти финансирали проектите си само със собствени пари, за да се чувстват абсолютно независими. Те не приемат никакво спонсорство или участие в търговска инициатива.

През 1988 г. дори отказват едноминутна реклама за 1 млн. долара по японската телевизия. Заедно мечтаят проектите си, обмислят подходящите за тях места и нужните материали и заедно организират работата по творбите си.

Създават в симбиоза емблематични проекти като „Опакованият Пон Ньоф” (в Париж), „Чадърите” (в Япония), „Портите” (в Сентръл парк, Ню Йорк). Сред най-мащабните е и „Заградените острови”, осъществен през 1980-1983 г. в Маями, Флорида, и посветен на майката на Кристо – Цвета. Проектът представлява 11 острова с изкуствен произход, които са обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен.

„Ние правим всичко заедно. Всичко – с изключение на три неща: никога не летим с един и същ самолет; аз не рисувам, а Кристо никога не е изпитвал радостта от попълването на данъчна декларация”, признава Жан-Клод.

Четириетажната къща в Ню Йорк, в която двамата артисти живеят и творят, се намира съвсем на границата между елегантния квартал Сохо и пълния с бездомници и сергии Чайна таун. От 1964 г. до ден днешен адресната регистрация в Манхатън е непроменена – същата тясна къща без асансьор. Художникът не притежава друг дом. Никога не е имал асистент, прави всичко сам, дори и рамките си. Макар че от 2009 г. Жан-Клод не е между живите, той продължава да говори за нея така, сякаш тя все още е с него.

„Ние“…