МненияНа ФокусПоследни новини
Кузман Илиев: Санстефанска България за нас е символ и идеал – всички българи единени под една обща държавна и духовна стряха
Нередактиран текст от Фейсбук страницата на Кузман Илиев:
Санстефанска България за нас е символ и идеал – всички българи единени под една обща държавна и духовна стряха. Предварителният мирен договор от цариградското предградие Св. Стефан, диоцезът на Екзархията, Цариградската посланическа конференция – всички те само недвусмислено парафират очевидния факт: България се простира от Охрид до Черно море, от Дунав до Бяло море. Това е и убеждението на съвременниците на Освобождението, които честват празника като идеал на националното обединение – идеал вероломно разбит в договорки и сметки на хартия между Великите сили и Русия на посмешището наречено “конгрес” в Берлин няколко месеца след Сан Стефано.
Несправедливо “решените” етно-териториални въпроси тлеят като въглени и винаги се разгарят – най-често във война. Това става и когато напук на същите Велики сили сливаме Северна и Южна България чрез Съединението 1885г. но, забележете, атакува ни не Османската империя, а сърбите, защото разваляме “баланса на силите”. Ще изядат здрав бой, а мирният договор, с който свърша и тази война държим да се подпише… точно така – на 3 март, 1886г.
Поразиите на Берлинския конгрес, откъснали Македония от едноутробната й майка България, избуяват в две Балкански войни. В първата освобождаваме Македония, а в скоропостижната втора – нашите съюзници ни я вземат и си я разделят безпардонно. България се озовава във война с всички свои съседи – кой от кой по гладен за живата плът, откъсната от снагата й. Кулминиция на това престъпление е Брест-Литовският мирен договор, който изхвърля Русия от Първата световна война – война, в която се бием срещу освободителя си от османците (рамо до рамо със самите тях!) именно, за да защитим отново единението и цялостта си! Договорът е подписан по повеля на България именно на… 3 март. Йезутиско и многозначително. Да се съобразяват. Проява на високо национално самочувствие на политическия ни елит – изчезнало като динозаврите в ерата на безгръбначието и чуждопоклоничеството, които наблюдаваме днес.
Та, поуката. Няма нужда да се съобразяваме слугински със силните на деня, а трябва да знаем кое е важно за нас като родова памет. Комунистите клякаха на СССР и премахнаха празника от календара – да не дразни благодетелите; днешната либерална истерична русофобия го атакува, за да се хареса я в Брюксел, я зад океана – което, както виждаме, е грубо непознаване на историята с оглед на негативното отношение на русите към празника при комунизма.
Спокойно може да благодарим на Русия за помощта при освобождението от османците, подчертавайки ключовата ролята на Опълчението ни и огромните ръководни грешки в хода на войната; също толкова спокойно може да отчетем негативното отношение на цяла Европа – Австро-Унгария, Великобритания, Франция, Германия и Русия към всички акции за свобода и обединение на българите в изконно българските земи след това – справедливо въплътени именно в идеала от Сан Стефано. Изцяло българският идеал, на който имаме право.
Честит национален празник!
