Днес православните християни отбелязват Лазаровден. В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос.
Но днес аз ще ви разкажем същата историята по нов начин…
Днешният ден е специален и за младите и за старите, както и за тези, които са преминали отвъд. В българските обичаи празникът се посвещава на женското начало. Той се свързва не съмо с циклите на природата през годината и неизменно настъпващата пролет, но и с още нещо- посвещаването на момите и символичното им превръщане в жени.
Винаги ми е било много интересно да наблюдавам как се осъществява взаимодействието между поколенията, както и пренасянето на традицията от стари към млади и тази, свързана с почитане на божественото в нас. Може би се питате защо?
Просто е. Чрез реализирането на тази връзка се онагледява предаването на силата от старите към младите, като символ на родовата памет, в коята е стаена и благословията на рода. Да. Днешният ден е ден за благословии. Какво се прави ще ви разкажа накратко, а защо…вече стана ясно.
На Лазаров ден момите са били представяни за първи път в общността в една нова роля- тази на жената. Въвеждането е ставало само с разрешението на бащата. Той е бил онзи, които решава дали щерката е готова за женитба или не. Защо са извежали така момите?
Защото след този ден всяко младо момиче, вече може да бъде наречено жена и към него могат да се отправят официално предложения за годеж. Затова благославията на „първия“ мъж в живота на девойката, нейния баща, е голяма радост и се празнува и от млади и от стари. След този ден момичето е „свободно“ да живее живота си, да избере съпруг и да поема по пътя напред сама.
Е сега си представете, че това се сучва на вас самите…е не е ли прекрасен ден?
След като бащата е давал своето разрешение на момичето да е лазарица, т.е. позволил й е да лазарува, тя излиза нагиздена със сватбени премени и венци навън. И там тя не е била сама.
На празника се събират всички нови лазарки, както и тези моми за женене, които все още на са сгодени. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, плетяли венци, които после пускали по реката. През това време момците за женене наблюдавали случващото се и не вземали дейно участие в празника, защото той е момински. Но пък имали възможност да си изберат невеста и в последствие да я поискат за жена.
Навсякъде лазарките благославяли труда на работливите стопани, пеели за нивите, за къщата, за стоката – домашните животни. В празникът освен всичко друго аз съзирам и един много важен елемент. Чрез въвеждането на момата в кръга на жените се осъщестявал цял ритуал, посветен на божествената природа и почитането на женското начало.
В тази си част празникът засяга не само личността, момците или момите, но и цялото битие. Не случайно от този ден лазарките пеят и благославят и животните, и дома и природата, защото точно в този ден младите момичета са тези, които представляват и „свалят“ образа на Богинята майка и предават чрез песните и танците си нейната благословия на хората, за новото начало, за плодородие и радост.
На празника на мегдана лазарките играят ритуално моминско хоро, наречено Буенек. Момите се хващат в редица и не го „заключват“ в кръг. На това хоро се позволява да се хванат само девойки, като се нареждат по височина. Най-възрастната е начело и се нарича „боеница“ или „боенек“.
Интересното в това хоро се случва точно с боеницата. Тя не е облечена като мома, а с мъжка риза. Върху косата си носи мъжки калпак. И тя е тази, която води групата из селото. Нещата стават още по интересни, защото заедно с буенека върви и „булка“, но тя е по-малко момиче- 8-9 годишно, чиито родители са живи.
Булката е облечена в булченска премяна и носи червено невестино було. Лазарките обикалят от къща на къща и отправят своите благопожелания. Песните, които пеят са според мястото, на което отиват и за всяка къща и домакин са различни. Ако даден дом е подминат от лазарките, това е лош знак. Момите не посещават домовете на отхвърлените от общността.
Празникът е наситен със символика и много словесна магия, наричане, танци и песни. Вярва се, че момите, които са лазарували, змея не ги краде, те са защитени.
За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg
или просто разгледайте категорията ни ЛЮБОПИТНО
