Легенди за мартениците: Силата на българското в бяло и червено

Много са легендите за произхода на мартениците и всички те са свързани с прабългарите и основателя на българската държава – хан Аспарух. 

Ето три от най-популярните: 

Първа легенда:

Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол.

В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца. След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:

“Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лето 681″.

От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи – където и по света да се намираме.

Втора легенда:

Едно от преданията гласи, че хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка. Тя била привързана към крака на лястовица с бял конец. Крачето на лястовицата се наранило и така снежно белият конец на места се обагрил в червено. 

Според преданието лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си подаряват червено-бели кончета (мартеници). Те символизират здраве, щастие и сполука. 

Трета легенда:

Хан Кубрат повикал петте си сина и им завещал винаги да се държат заедно, за да бъдат по-силни и враговете да не могат да ги нападнат и преборят. След време хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. 

Предводителят на хуните казал, че ще освободи Хуба, ако братята й го признаят за техен владетел. Синовете на Кубрат били поставени пред трудно изпитание. 

Най-големият (Баян) признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите (Аспарух, Кубер и Алцек) – на юг. 

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак , за да избягат. Братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина. След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав.

Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му.

В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели и побягнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение.

Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.