Македонците си присвоиха Ботевото “На прощаване” и го превърнаха в “своя” народна песен
Ботевото стихотворение “На прощаване” е превърнато в македонска народна песен без автор, сподели пред БНТ проф. Ана Кочева от Института за български език на БАН. Тя обясни, че в книгата, издадена от БАН за официалния език на Република Северна Македония, са описани много такива случаи.
“Това е само върхът на айсберга. Има чудовищно много такива примери”, разказа проф. Кочева и рецитира “Не плачи, майко, не тъжи” на македонски.
“Това, че Ботев е “препет”, (термин, който се използва в Р. Северна Македония – препеване), не е нещо, което ни изненадва. От мига, в който е създаден македонският книжовен език, започва лавинообразна подмяна на фактите. Като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, навсякъде, където те се декларират като българи, този етноним български просто се заличава, сборниците “Български народни песни” и на братя Миладинови, и на Марко Цепенков и на редица наши книжовници са наречени просто сборници или пък Народни песни, или направо Македонски песни. Граматиките, които са на български език, също ставата граматики на македонския език”, обясни тя.
И така съвсем естествено според нея, достигаме до стихотворението на Ботев, което се открива в речник на македонската народна поезия. Тя даде за пример и песента за Райна Княгиня, която също се открива в сборник за македонски народни песни.
“Ние го приемаме лично, но това е начинът в Македония да се се допират до тази поезия”, допълни проф. Кочева и допълни, че сега всичко би могло да се очаква в контекста на все по-голямата неотстъпчивост да се разговоря по историческите факти.
“След известно затишие, отново се връщаме много назад, за да разберем, че Кирил и Методий и Св. Климент Охридски са създали древномакедонската азбука”, каза Кочева.
“Нашата книга от БАН е 60 страници, за да може лесно да се чете. В Македония в спешен порядък отговориха с 4 тома от по 700-800 страници. Целта е да се покаже континуитет на македонския език във времето и пространството, т.е. че е започнал от 9 век”, разказа професорката.
И допълни, че “имаме всички доказателства и документи, че това е прекодифициран български книжовен език”.
Тя обясни, че не става дума за диалект, а за стилизиране и регионализиране на езика. При граматиката, която е гръбнакът на езика, цялата структура на македонската норма е българска, допълни Кочева.
“Ние сме сащисвани периодично от това, което става. “В Скопие се работи по метода “нямам докази, ама твърдим”. По силата на тази максима се развива цялата наука в Република Северна Македония. Те няма какво друго да правят, ако не манипулират историята на езика и художествените произведения. Няма да имат какво да работят нашите колеги”, заключи тя.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от света кликнете ТУК
