Промените в Закона за висшето образование могат да наложат минимална заплата от над 1000 лв. за преподаватели в българските вузове, информира депутатът доц. Милен Михов, цитиран от „Янтра днес“.
В момента най-ниските възнаграждения, които вземат предимно младите преподаватели и асистенти, са близки до минималната работна заплата за страната, уточни още той.
Народният представител допълни, че за първи път след период от 30 години държавата се връща в управлението на българските висши училища.
Голяма част от промените в Закона за висшето образование вече са приети от Комисията по образование и наука. Тази седмица предстои окончателното им приемане и през февруари се очаква те да се превърнат в законодателен акт, каза още Михов.
Според него минималната заплата във вузовете трябва да бъде съобразена със средната заплата в средното образование.
Това цели подмладяването на преподавателския състав в университетите, тъй като голяма част от завършващите педагози се насочват към средните училища заради по-доброто заплащане. Вярно е, че възнагражденията в средното образование надвишават някои заплати във висшето образование, но статистиката показва, че средните заплати във висшето образование превишават средните заплати в средното образование, смята доц. Михов.
За разлика от средното образование обаче, където различията между минималната и максималната заплата е между 1,5 и 1,8 пъти, във висшите училища тази разлика е между 2,5, а в някои случаи 3 и повече пъти. Това показва, че във висшето образование има силна поляризация на заплатите в негативна посока за младите преподаватели, допълва още той.
С предложените промени за първи път се предвижда процедурата по избор на ректор да приключва със сключване на договор за управление с министъра на образованието. С него ректорите ще се ангажират за провеждане на определена образователна и стратегическа политика за развитие на висшето училище.
Съществени промени се правят и в системата за акредитация на висшите училища. Идеята е тя да бъде облекчена, но в същото време да стане по-обективна, за да отчита реалната качествена разлика между вузовете и техните направления.
Михов сподели, че по тези въпроси към момента има съгласие в управляващото мнозинство и подкрепа от всички парламентарно представени политически сили.
Без финансов контрол от страна на държавата се създават условия за определени случаи на злоупотреби със значителни обществени средства. В същото време смятам, че този контрол по никакъв начин не противоречи на идеята за академична автономия, изрази своето мнение доц. Михов.
Той припомни също, че от миналата година ректорите са длъжни да декларират заплатите си пред Комисията за противодействие на корупцията. Оттам е видно, че някои от тях вземат депутатска заплата и дори по-голяма, добави депутатът.
Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.
За още новини от България кликнете ТУК.
