Млякото е било отрова?
Разходете се по хладилната пътека в местния магазин за хранителни стоки и ще откриете, че кравето мляко е налично в различни маслености, от пълномаслено до обезмаслено, както и версии без лактоза. Козето и овчето мляко вече са все по-достъпни, както и млека от овес, соя, бадеми, кашу, кокосови орехи, ориз, банани, коноп и дори грах. Учените дори са открили доказателства за подобни на мляко секрети, произведени от всичко – от паяци и земноводни до птици.
Всичко това може да накара един любознателен ум да се запита: дали всички тези продукти всъщност са мляко? Какво изобщо е млякото? Днес знаем повече за млякото от всякога. „Можем да измерим почти всичко, което се съдържа в млякото“, казва Майкъл Пауър, зоолог, ръководител на хранилището за мляко в Националния зоопарк и Института по консервационна биология на Смитсониън – колекция, която включва около 15 000 проби от мляко от повече от 200 вида бозайници. „Можем да измерим всички пептиди в млякото. Можете да измерите всички микроби в млякото. Можем да разгледаме всички генетични неща, които се намират в млякото“, казва Пауър.
Но дори когато науката хвърля светлина върху истинската природа на млякото, възникват нови въпроси. В началото млякото е било отрова.
“Ако наистина искате да знаете за млякото трябва да се върнете във времето, когато то не е съществувало”, казва Пауър.
Преди 250 до 300 милиона години е живяло малко същество с люспеста кожа, известно като синапсид. Това е древната линия, която в крайна сметка ще доведе до появата на бозайници – синапсидите се смятат за първите от нашите предци, способни да хранят малките си със секрети от жлезите на корема си. Това не е било точно кърменето, което познаваме. Синапсидите снасяли яйца и след това ги “намазвали” със секрет от коремите си. Учените подозират, че синапсидните течности са съдържали основни минерали, като калций, фосфат и натрий, както и отрови, които защитавали деликатните яйца от бактерии и гъбички.
Каквото и да е имало в тази консистенция, то е работело, защото те са успели да преминат през това, което е известно като пермско-триаско събитие на изчезване, унищожило девет от всеки 10 растителни и животински вида на планетата. „За мен това означава, че кърменето е невероятно важна еволюция и адаптация“, казва Пауър.
Днес има толкова видове млека, колкото са видовете бозайници, и всяко от тях е уникално. Млякото от качулат тюлен съдържа до 60% мазнини, докато млякото от черен носорог има само 0,2% мазнини. Млякото от син кит е с консистенцията на течна извара, което е по-добър вариант при кърмене на малко под вода. Птицечовките и ехидните нямат зърна, а по-скоро отделят млякото си от петна по кожата, подобно на потните жлези, отделящи пот.
Но сами ли са бозайниците в тази течна магия? Учените започват да откриват доказателства, които предполагат, че може и да не сме единствени. През първите няколко дни от живота на потомството си майката и таткото гълъби повръщат подобен на извара секрет от лигавицата на гърлото си в устата на малките си, постигайки същата цел като през първите няколко дни на кърмене при хората. Пингвините, фламингото и шепа други птици също произвеждат това вещество, известно като растително мляко. По същия начин е установено, че скачащите паяци, нематодите и рибите дискуси произвеждат богати на хранителни вещества секрети, които поддържат малките им. И за най-малко един вид безкраки земноводни, известни като цецилии, наскоро е установено, че прави същото – но го прави, докато малките са все още в майката, отделяйки млякото си от яйцепровода. Учените смятат, че големите бели акули използват подобен метод, като млечнобялата маточна течност подхранва малките им. Но дали тези вещества всъщност са мляко? Карлос Джаред и Марта Антониаци – учените, открили млякото в яйцепровода на цецилията – казват, че са били изненадани да открият, че то съдържа протеини, въглехидрати и липиди, точно като млякото на бозайници.
„Мастните киселини са много подобни на тези, които се съдържат в обикновеното мляко“, казва Антониаци от бразилския център за биологични изследвания – Instituto Butantan.
Пауър обаче посочва, че само отделни няколко вида земноводни, паякообразни, птици или риби могат да произвеждат тези вещества.
„Бозайниците са напълно определени като огромна таксономична група“, казва той. И за него това означава, че млякото на бозайниците е самостоятелно.
Глобалният пазар на мляко се очаква да надхвърли 1,2 трилиона долара до 2028 г. и затова е важно регулаторите да определят какво представлява млякото по рафтовете на магазините за хранителни стоки.
В своя Кодекс на федералните разпоредби Администрацията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) официално постановява, че „млякото“ идва от крави – млякото се дефинира като „млечната секреция, практически без коластра, получена чрез пълното издояване на една или повече здрави крави“. Той също така очертава няколко приемливи варианта: „Млякото, което е в крайна опаковка за употреба, трябва да е пастьоризирано или ултрапастьоризирано и трябва да съдържа не по-малко от 0.0825% млечни твърди вещества без мазнини и не по-малко от 0.0325% млечна мазнина.”
Интересното е, че FDA не поддържа „стандарти за идентичност“, когато става въпрос за други популярни млека от бозайници, като козе или овче мляко.
През 2018 г. агенцията се зае да определи дали нарастването на млеката на растителна основа обърква потребителите. След като получи повече от 13 000 коментара от обществеността, агенцията реши, че хората като цяло разбират, че „млеката“ на растителна основа не съдържат краве мляко. Въпреки това препоръчва всеки продукт с „мляко“ в името да включва и информация за това как хранително се различава от кравето мляко.
Но дали растителните млека наистина са мляко? „За мен млякото основно е свързано с родителите, които се грижат за малките“, казва Кейти Хинде, биоантрополог в Държавния университет на Аризона и съредактор на публикацията на Международния консорциум за геномика на млякото Splash! Milk Science Update.Така че не, казва Хинде.
Едно от най-интересните неща в науката за млякото днес е възникващото разбиране за това колко сложна може да бъде тази течност. „Мисля за млякото като за нещо като информационен канал от майката към потомството“, казва Пауър.
Чрез баланс на хранителни вещества, хормони и дори микроби, млякото ръководи растежа и развитието на бебето, но също така отразява телесното състояние на майката – някои съставки, като калций, буквално идват от собствените кости на майката бозайник.
„Млякото може да се променя във времето“, казва Пауър. Биохимичната структура на майчиното мляко е различна сутрин и вечер, казва той – и може да се промени дори в рамките на едно хранене.
Хинде посочва вид валаби – Macropus eugenii, който се ражда с частично развити вътрешни органи. „Млякото на торбестите съдържа протеини, които им помагат да развият белите си дробове, така че да могат да започнат да дишат въздух през тях, вместо да дишат през кожата си“, казва Хинде. Изследователите работят за идентифицирането на тези протеини, за да видят дали те могат да доведат до лечение на недоносени бебета, които често страдат от недоразвити бели дробове и пневмония.
Въпреки че не е преувеличено да се каже, че ние, хората, не бихме съществували без мляко – и че то продължава да удивлява учените всеки ден със своята сложност, гъвкавост и медицински потенциал, то не е лишено от недостатъци.
„Някои хора казват: „Е, млякото е идеалната храна. А аз се смея и казвам: „Еволюцията не прави нищо, което да е перфектно“, казва Пауър. Млякото има естествен дефицит на желязо и витамин D, посочва той. То също така представлява компромис между това, което бебето изисква и това, което майката може да си позволи да произведе. С други думи, „перфектното“ мляко би съдържало още повече хранителни ресурси, но това би застрашило майката, която го е произвела. „Не можеш да убиеш майката, за да нахраниш бебето“, обяснява Пауър.
И накрая, млякото е пълно с неща, които тепърва ще разбираме. „Има огромен брой други неща, които се случват там. Когато намерим нещо ново в млякото, понякога се почесваме по главата… има ли някаква цел това или не?“, казва Пауър.
За още много интересни статии ни последвайте във фейсбук – Bulletin.bg
или просто разгледайте категорията ни ЛЮБОПИТНО
