НАП следи откъде е всеки лев в джоба ни

Приходната агенция ще следи откъде идва всеки лев в джоба на българите. Фирмите ще подават в НАП информация за всички необлагаеми доходи, които изплащат на работниците и служителите си. Това предвиждат промени в Закона за облагане доходите на физическите лица, които са пуснати за обществено обсъждане от Министерство на финансите.

Целта е в НАП да има точна информация за парите на гражданите, за да преценяват кой има нужда от социални помощи или добавки за енергийна бедност. В приходната агенция вече получават данни за изплатените социални помощи. Заедно с данните на фирмите, в НАП ще имат пълна картина за парите, които влизат в семействата, без значение дали за тях се плащат данъци или не.

Организаторите на хазарт ще подават в НАП данни за изплатените печалби, въпреки че те са освободени от данъци, предвиждат промените. Още с приемането на бюджета за 2023 г. от Министерство на финансите (МФ) поискаха да получават данни за печалбите от хазарт. Но тогава депутатите решиха, че така много ще затруднят фирмите и задължиха организаторите на хазарт да подават данни само за изплатени печалби в размер над 5000 лв. Сега от МФ отново искат в НАП да получават информация за всички награди от хазарт, независимо от размера им. Дори са направили предложение данни за изплатените печалби да подават и организаторите на онлайн хазарт, които са регистрирани извън пределите на страната.

С промени в Закона за енергетиката, предложени от правителството, българските домакинства ще излязат на свободния пазар на ток и сметките за електроенергия може да нараснат в пъти. Предвидено е само енергийно бедните домакинства да получават помощи заради скъпия ток. Затова от Министерство на финансите държат в НАП да има данни за всички доходи на домакинствата, дори да са освободени от данъци. Така може да се окаже, че човек, който спечели няколко хиляди лева от хазарт, вече няма да има право на добавки за енергийна бедност или на други социални помощи.

Предложенията предвиждат в НАП да получават данни и за редица други средства и добавки в натура, които получават гражданите, но трудно може да бъдат наречени доход и затова са необлагаеми. Предвижда се в НАП да получават информация за дневните командировъчни пари, пътните и квартирните пари, които фирмите дават на служителите. Още с приемането на бюджета за 2023 г. от МФ поискаха тази информация да постъпва в НАП, но депутатите не подкрепиха предложението, за да не увеличават административната тежест за бизнеса.

Сега предложенията в закона предвиждат фирмите да докладват и за дадената безплатна храна, стойността на дадените на работниците и служителите специално работно облекло и лични предпазни средства, стойността на униформеното и представителното облекло. Фирмите ще трябва да подават данни и за разходите за транспорт от дома до работното място, които са за сметка на работодателя, еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя, направените от работодателя социални разходи до 60 лв. на месец за всеки работник за вноски за доброволно пенсионни или здравно осигуряване или застраховка “Живот”, дори за направените от работодателя разходи за застраховки, които са задължителни по силата на нормативен акт.

В НАП ще получават и данни за изплатените суми от частните пенсионни фондове, за които не е ползвано данъчно облекчение. Тоест, ако една фирма реши, част от заплатите да бъдат превеждани в частен пенсионен фонд, а работниците да ги теглят от там, в НАП също ще получават информация за получаваните от хората пари. На база данните за всички получени пари в семейството ще отсяват тези, които имат право на добавки за енергийна бедност.

Плащаш само за месеците, през които работиш

Пенсионерите с 50% патентен данък за събиране на билки

Глоба до 3000 лв. за изкупуване без регистрация

Пенсионерите, които събират билки и гъби, ще плащат патентен данък в размер на 50% от налога за останалите граждани. Това предвиждат промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които са пуснати за обществено обсъждане.

Промените предвиждат хората, които събират диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях, да плащат патентен данък. Годишният патентен данък за тях ще бъде между 240 лв. и 480 лв., а конкретният размер ще бъде определен от съответните общини. Данъкът ще бъде плащан в размер на 1/12-та част само за месеците, за които човекът извършва тази дейност.

Въвеждат и нови изисквания за тези, които изкупуват диворастящи семена, гъби и лечебни растения. Тази дейност ще може да се извършва само от търговци, които са вписани в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите. Цента на промените е да се изсветли този бизнес и да е ясно кой се занимава с изкупуване на билки и гъби. Ако някой изкупува билки или гъби без да се е регистрирал, ще бъде наказван с глоба от 1500 лв. до 3000 лв., предвиждат промените в закона.

Много хора, най-вече пенсионери, социално слаби и безработни, събират редовно билки и гъби. Според действащите сега правила, за получените доходи те дължат данък, който би трябвало да се внася от изкупвача на билките. Но дейността на лицата, които изкупуват събраните диворастящи лечебни растения, гъби и плодове не се регулира. Изкупуването на събраните продукти се извършва най-често от мобилни пунктове (товарни превозни средства), в различни и непостоянни места. Контролът за изкупените количества и платените данъци е изключително труден. Затова предлагат събирачите на билки да минат на патентен данък, а тези, които ги изкупуват, да бъдат регистрирани.

Разписват ясни правила за публичните изпълнители

Оставят на длъжници по 1368 лв. от заплатата

Промяната влиза в сила от 1 януари

При запориране на банкова сметка на длъжник от публичен изпълнител на НАП, няма да пипат 1368 лв. от работната заплата. С предложени промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Министерство на финансите искат да направят по-ясни текстовете, точно какви суми може да остават в ръцете на длъжниците.

Публичните изпълнители няма да имат право да взимат получените пари от заплата в размер на минималната заплата плюс 50 на сто от разликата между средната брутна работна заплата в страната за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на НСИ, и минималната работна заплата, гласят новите текстове.

В момента минималната заплата е 780 лв. Последните официални данни на НСИ са за средната заплата за второто тримесечие на годината – 1957 лв. Така публичните изпълнители няма да пипат общо 1368 лв. от заплатата на длъжниците към държавната хазна.

Подобна промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс беше направена още с приемането на бюджета за 2023 г. Но поради бързото гласуване на текстовете в парламента те са неясни и има противоречия при прилагането им, гласят мотивите на Министерство на финансите за предложената промяна.

В новата редакция на текста специално е посочено, че само за доходите от заплати публичните изпълнители няма да пипат по една минимална заплата плюс 50% от разликата между средната заплата и минималната. За доходите от пенсии и стипендии публичните изпълнители, както и през миналата година, няма да пипат само сумите в размер до минималната заплата. Предишният вариант на текста в ДОПК можеше да се тълкува, че и за доходи от пенсии не трябва да бъдат пипани до 1368 лв.

Ако човек има просрочени задължения не към бюджета, а към частни фирми или други граждани, има други правила за доходите, които не може да бъдат пипани от частни съдебни изпълнители за покриване на просрочените дългове. Като има значение дали длъжникът има деца или не.

Отпадат 25% нормативно признати разходи

Вдигат налозите за доходи от граждански договори

Ще плащат повече осигуровки

По-високи данъци и осигуровки ще плащат повечето хора на граждански договори, ако от парламента бъдат приети предложените от Министерство на финансите промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

В момента има съществени разлики при плащането на данъци и осигуровки върху доходи от работни заплати и граждански договори. Промените предвиждат за трудови правоотношения да се считат и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор. Така за голяма част от гражданските договори ще бъдат плащани данъци и осигуровки, все едно са доходи от заплата.

Сага за доходите от извънтрудови правоотношения, където попадат и гражданските договори, хората имат право на 25% нормативно признати разходи, върху които не дължат данък върху доходите. Например, ако човек получи 1000 лв., няма да плати 100 лв. данък (10%), а само 75 лв. – 10% върху 750 лв., след приспадане на 250 лв. нормативно признати разходи.

С промените ще бъде дадено право на органите на НАП да преценяват дали с един граждански договор действително е възложена конкретна работа, или по своя характер това е наемане на работна сила. Ако преценят, че гражданският договор представлява трудово правоотношение, човекът няма да може да ползва 25 на сто нормативно признати разходи.

В много фирми има хора, които работят на трудов договор. Но допълнително с тях е сключен и граждански договор, защото им е възложена допълнителна задача. Например с трудовия договор може да е фиксирано работното им време и каква дейност извършват, но парите по гражданския договор да се дават за конкретно постигнати резултати. С промените в закона ще бъде оставено в ръцете на НАП да преценяват дали доходите от граждански договори да бъдат облагани като заплата.

Друга съществена промяна е свързана с плащането на осигуровки. При гражданския договор не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно хората нямат право на обезщетение от държавата на тези основания. Ако възнаграждението по граждански договор след приспадане на нормативно признатите разходи е по-малко от минималната заплата и човекът не е осигурен на друго основание, осигуровки въобще не се дължат.

Ако човек на граждански договор е осигурен на друго основание (например има и трудов договор) или получава възнаграждение по-голямо от минималната заплата след приспадане на нормативните разходи, то на него му се удържат и внасят осигуровки за пенсия (за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт), както и здравни вноски. Дължимите осигуровки са 19,8% (за родените след края на 1959 г. 5% от тях отиват в частен фонд), както и 8% здравни вноски. Плащането на тези осигуровки се разпределя между работника и работодателя.

Хората на трудов договор са осигурени за всички социални рискове – общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Затова освен 19,8% за пенсия и 8% за здраве, за тях се дължат и 3,5% за фонд “Общо заболяване и майчинство”. В резултат на предложената промяна, за голяма част от хората на граждански договори ще бъдат увеличени дължимите осигуровки. Наред с това те ще ползват и по-големи обезщетения за майчинство, трудова злополука и безработица.

В мотивите за промяната от МФ посочват, че предложението е във връзка с “прикриването” на трудови правоотношения под формата на граждански договори, с което се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, а внесените в бюджета данък и осигуровки са в по-нисък размер. “В практиката много често правоотношения, които имат всички характеристики на трудовите, се прикриват като с лицата се сключват граждански договори”, заявяват от МФ. По този начин се ползват нормативно признати разходи при формирането на облагаемия доход и се внасят задължителни осигуровки в по-малък размер.

Източник: Tруд news 

Ако тази статия Ви е била полезна, последвайте ни и във Фейсбук от ТУК.

За още новини от България кликнете ТУК

Петков: Ако Борисов не иска реформите в службите, нека заяви защо