Най-смъртоносните епидемии в човешката история (СНИМКИ)

март 1, 2020

Паниката, свързана с разпространението на коронавируса е обхванала целия свят. За него много се говори, но това генерира голямо количество дезинформация. Оказва се, че смъртността на заразените от COVID-19 е едва 2-3%, а това прави заболяването да изглежда като лека настинка в сравнение с най-големите епидемии в човешката история. Освен това коронавирусът е много по-слабо заразен от други наглед безобидни заболявания, от които страдат сериозно държавите от третия свят.

Тук събрахме някои от най-смъртоносните епидемии, обхващали различни части на света през вековете. Това може и да ви успокои, че краят на света не се казва коронавирус.

ПЪРВАТА ПАНДЕМИЯ – ЕДРА ШАРКА

Първата пандемия, за която има данни, е от 430 г. пр.н.е.

По време на Пелопонеската война срещу големия им съперник Спарта населението на Атина е поразено от смъртоносна болест, за която се смята, че е била едра шарка.

Тукидид, на когото дължим сведенията, казва, че болестта е започнала в Етиопия, разпространила се през Египет и Либия и за 4 г. убива почти една трета от населението и войската.

ЧУМАТА В КОНСТАНТИНОПОЛ

През VI век по времето на византийския император Юстиниан I чума удря Константинопол. Смята се, че болестта е започнала в същия регион и се е разпростряла на север чрез корабите със зърно. От това време има свидетелства за кораби призраци с мъртъв екипаж, които плуват без посока.

Така се стига до първата голяма пандемия от бубонна чума. Тя затрива 40% от населението на Константинопол, като византийският историк Прокопий твърди, че в своя пик чумата убива всеки ден 10 000 души в града. Заболяването пали и цялото Източно Средиземноморие, намалявайки с една четвърт населението на региона.

ЧЕРНАТА СМЪРТ

За следващите 800 г. Европа е пощадена от пандемии, но в средата на XIV век Юстиниановата чума се завръща. Бубонната чума, която сее смърт по целия свят, пристига от Азия и става популярна като Черната смърт заради почерняването на кожата на болните от кръвоизливите.

По това време Китай е важна търговска дестинация. Кораб с умиращ от чума екипаж акостира в Сицилия и само за 2 дни болестта плъзва в града и околностите. С такава скорост се разпространява навсякъде.

През 1894 г. ново огнище възниква в Юнан, Китай, и се разпространява в Хонконг и Индия, след това настъпва и към останалия свят. Най-разпространената алегория, свързана с чумата, е, че тя се е движила по Пътя на коприната.

Приблизителният брой на смъртните случаи от епидемиите на Черната смърт достигна зашеметяващите 137 милиона. Логично градовете са най-засегнати от нея. Често болестта заличава около 50% от населението.

Бубонната чума е определяна като агент за биотероризъм от високата категория А1. При повечето епидемии от чума инфекцията първоначално е под формата на големи гнойни абсцеси на лимфните възли. Това дава медицинското име на болестта от латинското boubon – подуване в слабините.

Свръхразмножаване на бектерията предизвиква кръвоизлив и некроза на кожата, последвано от септичен шок и смърт. Ако по кръвен път болестта се разпространи в белия дроб, неизменно води до фатална пневмония.

В тази форма чумата директно се предава от човек на човек. Всеки пандемичен пик на болестта променя социалната и икономическата структура на обществото – преди антибиотичната медицина смъртността е рекордно висока. Но единични случаи се появяват и до днес.

ХОЛЕРАТА – ДРЕВНИЯТ УБИЕЦ ДО НАШИ ДНИ

Светът е опустошаван и от 7 пандемии на холера, 6 от тях през ХIХ век Страдат хора на всички континенти с изключение на Антарктида.

Последният впечатляващ бум тръгва през 1961 г. от Индонезия, до 1973 г. пандемията се разпросира до Италия.

Съвременните санитарни условия и лекарства ограничават силата на болестта, но тя продължава да бъде убиец.

Откриването на нов вид на бактерията на холерата в Бангладеш през 1992 г., която оттогава е открита в 11 страни, увеличава страха от осма пандемия.

ИСПАНСКИ ГРИП – УБИЕЦЪТ НА МЛАДИТЕ

Испанския грип отпреди 100 г. има славата на най-масовия убиец в по-новата история.

Той е уникален по своята прилепчивост и смъртност сред младите здрави хора. Заразява се 1/3 от населението на земята. Няма безспорна статистика за смъртността, различните преценки варират от 25 до 50+ милиона.

И досега няма задоволително обяснение за необичайната вирулентност на вируса, но се установи, че все пак най-вероятно произхожда от птици. Много разпространено е впечатляващото сравнение на центъра по контрол на заболяванията в САЩ, че в битка с вируса умират повече хора, отколкото в сраженията по време на Първата световна война.

СВИНИСКИ ГРИП

Само 10 г. ни делят от последната пандемия – свинския грип H1N1през 2009 – 2010 г.

Въпреки името си генетично е свързан с вирус по птиците, който преминава към прасета и накрая успява да се приспособи за болестно копиране в човешки клетки. С премиерния си сезон свинският грип уби стотици хиляди в световен мащаб.

САРС

Огромен брой неизвестни досега вируси, като предизвикалите епидемията от тежък остър респираторен синдром през 2003 г. и по-късно появилия се подобен близкоизточен респираторен синдром – също коронавирус, отнеха стотици животи.

През цялата записана човешка история се съобщава за епидемии, които вероятно са били грипни. Описани са 13 доста тежки епидемии през ХVIII век и 12 през ХIХ век. Вероятно 8 от тях са били пандемични, ако е вярна ретроспективната оценка.

През ХХ век има още 3 пандемии освен испанския грип поради появата на нови подтипове на грипния вирус A. Известни са като азиатски грип – през 1957 г., хонконгски – през 1968 г., свински – през 2009 г.

Въпреки че са много по-малко смъртоносни от пандемията от 1918-а, имат драстично разпространение и жертви. Прогнозите на световните бизнестръстове са, че пандемия, съпоставима с испанския грип, освен хиляди жертви би струвала на световната икономика 3 трилиона долара, или близо 5% от глобалния брутен вътрешен продукт.

Пандемия поражда и ХИВ въпреки последните терапевтични пробиви, които поддържат контрол на заболяването и много ниски – “неоткриваеми”, нива на вируса в кръвта. За първи път вирусът е идентифициран в Конго през 1976 г.

Оттогава е убил над 38 милиона души, а инфектираните са над 35 милиона. По-голямата част са в Субсахарска Африка, където 5%, или около 21 милиона души от населението са заразени.

Източник: “24 часа”