Най-смъртоносните пандемии в Европа винаги идвали от Азия

март 18, 2020

Най-страшните зарази, донесли жестока смърт в Европа през древността, Средновековието и в по-ново време, идват от Азия според историческите справки. Резултатите от тези щамове са катастрофални за човечеството, пише „24 часа“.

Първите писмени сведения за епидемии с по-широк обхват се срещат още през бронзовата епоха (XIV век пр. н.е.) в Близкия изток, посочва в изследването си Бианка Василева, докторант в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Тежка пандемия е засвидетелствана тогава в Хититската империя, която се повтаряла през период от няколко години и е взела много жертви. В така наречените чумни молитви на владетеля Мурасилис Втори се говори, че в резултат на заразата е загинала голяма част от държавата му.

Пак в този период в едно писмо, изпратено до фараона Ехнатон (известен още като Аменхотеп Четвърти), владетелят на Алашия (днешен Кипър), посочва, че неговото царство е посечено от ръката на Нергал – бубонната чума. И допълва, че не може да изпрати дървен материал за фараона, защото дървосекачите са умрели от болестта.

“По това време имаме документиран нилския плъх, който е потенциален носител на заразата”, твърди Василева.

По думите ѝ през XIV век пр.н.е. в Близкия изток се наблюдава тежка епидемия, която се повтаря през няколко години.

Една опустошителна зараза – чумата в Атина през 530 г. пр.н.е., описана от Тукидид, избива една четвърт от населението на гъстонаселения полис. Симптомите ѝ са доста разнородни. Смята се, че става дума за епидемия от тиф.

Друг масов мор от II век е Галеновата чума И за нея се знае, че идва от Близкия изток и се появява за първи път при кампанията на император Луций Вер срещу партите. Оттам тя достига Египет, Италия и засяга балканските провинции. Продължава до управлението на император Комод (177-180).

Благодарение на известния античен лекар Гален имаме подробно описание на симптомите от първо лице. При нея империята губи 15% от населението си. А авторите Дион Касий и Херодиан я представят като изключително тежка и невиждана дотогава.

Едрата шарка се счита за главния виновник и за т. нар. Епидемия на Киприян в средата на III век, която вилнее 20 г. и носи висока смъртност. Тя взема жертви колкото войните, които империята тогава води и опустошава с особена сила самата столица Рим. Тогава император Требониан Гал не може да напусне Вечния град и остава да дава кураж на жителите.

Една от най-големите зарази с невиждани дотогава последици е Юстиниановата чума, избухнала през VI век. Появява се на вълни, като първата е убила 20% от жителите на най-големия тогава град Константинопол. Тя е предизвикана от бактерията йерсиния пистис и засяга лимфните възли, врата и слабините.

Пренася се от бълхи, които ходят по плъхове и се разпространява изключително бързо. Инкубационният ѝ период при хората е 5 дни. От настъпването на първите симптоми до смъртта има само 3 дни. Тя е типична бубонна чума, която еволюира от бронзовата епоха.

Прокопий Кесарийски пише, че най-напред е ударила пристанището Пелузий в Египет. Смята се, че е навлязла от Азия с морската търговия. Заразата бързо завладява империята и надхвърля нейните граници, обхващайки Европа, Северна Африка и Близкия изток.

Първата ѝ вълна през 541-544 г. е невиждан катаклизъм. Засегнати са както големи градски центрове, така и села и стопанства Особено жестока е в гъстонаселения Константинопол. Прокопий дава апокалиптични изчисления, като твърди, че на ден е вземала по 1000 жертви. Съвременните хипотези поставят между 700 и 800 души дневно загинали.

Бубонната чума се проявява на периоди – отминава и се завръща. Преди повече от 20 г. е извлечен геномът ѝ с ДНК от вътрешността на зъбите от масови гробове, казва Бианка Василева. Има описание как тя е избухнала и на Запад.

Павел Дякон разказва, че е стигнала до Рим. Общо през цялото ѝ проявление в продължение на два века е донесла смърт на 40% от заразените. Като всяка пандемия и тя носи след себе си глад, кризи и усещане за обреченост.

Икономически удря силно Византия и се налага империята да намали стойността на ценните метали в монетите си. Има и културно отражение. Йоан Ефиски рисува апокалиптична картина на чумата и казва, че тя е Божие наказание. След нея част от християните правят известно завръщане към езичеството. В същото време оказва и политическо влияние върху Рим.

Благодарение на тази чума Григорий Велики става папа и превръща католическата църква в мощен политически фактор. Болестта утихва чак в средата на VIII век Последната ѝ силна вълна е около 750 г., след което щамът постепенно умира. С нея пандемиите не спират.

През 1630 г. една трета от жителите на Венеция са поразени от чума. На всички пристигащи кораби е наложена 40-дневна карантина. Когато болестта отминава, жителите издигат катедралата “Санта Мария дела Салюте”, където всяка година на 21 ноември отбелязват избавлението от страшния мор.

Най-ценната икона в храма е на Богородица Лечителка, донесена от остров Крит. Затова е в стила на православната иконопис.